Много обичам, когато някой се вземе насериозно и реши, че може да разполага с времето, живота и долните ми гащи, та започне като папагал да повтаря "и с какво толкова си заета, и с какво толкова си заета, и с какво толкова си заета" през пет мимути, все едно човек може да е зает за пет минути и след това вече е длъжен, разбираш ли, да те вмести в житейската си ситуация. Като ми каже някой " е, с кво толкова си заета" и си го представям как е седнал у тях, зяпнал е с ей такава уста към бялата стена отсреща, вкарал си е половината показалец в носа и се чуди какво да прави с оставащите му 81737391994 часа живот. А ние останалите, видиш ли, трябва да запълним тази битова дупка, тази интелектуална марианска падина, този житейски дефицит като безкомпромисно и безвъзмездно жертваме минутките си на тази земя, за да забавляваме въпросният индивид.
Е, с кво толкова съм заета, та не мога да отговарям на 8173893094 съобщения в месинджъра НОН СТОП плюс още десет приложения, после да си броя лайковете във фейса, щото нали, все пак я до магазина ще ми се наложи да ида, я да помета двора-все отнекъде трябва да го взема това самочувствие.
Ееееее, ама после с кво толкова си заета ти се набива, докато работиш, чистиш, готвиш, пазаруваш,храниш кокошките, котката по десет пъти на ден; па жена си, не си се родила с тази перфектна фризура и айде и там отидат два часа на ден. Друго кво, вземеш огладнееш и седнеш да ядеш, то пък ти се доспи и дремнеш за час. Пак храниш котката. И щото си си леко чалнат от малък, та имаш нужда поне за един час, един ЖИБАН час да изключиш от майката земя, да дръпнеш шалтера от матрицата и да се забиеш в гората и да зяпаш дърветата, да си говориш с катериците или просто да береш маргаритки. Някой и четем. Други си скролваме във фейса, пети гледаме Парламентарните сесии.Крушки сменяме, на опела маслото, плевим кат алтави, на съседите две думи да кажеш, щото нали, утре ще ти свърши захарта, къпанета, по двайсе пъти да мислиш на ден оправдания пред родата, защо не можеш да говориш сега по телефона- малко ли е? Ами човек си, някое гадже завъртиш, айде и на него два часа да му държиш ръката по романтични дестинации(трите минути сексове не ги включвам даже в сметката), после се сетиш, че и приятели имаш, а те нужди имат и айде и с тях изгубиш половин живот. Зелето да претакаш, лозницата да прережеш, една баница да врътнеш, малко да поспреш да се почешеш по главата, да се почудиш къде си тръгнал и за кво го живееш този живот въобще. После пак на котката гранули. А за любовник време откъде?
Ееее, ама с какво толкова си заета?
Това на мене на първо време ми действа като сигнална лампа. Казва ми бегай плюй си на петите, трий, блокирай, некролог си лепи на къщата, въобще заличи се така, че да не те намери този незаетия. Защото да отвориш очите си сутрин и да не ти щракне, че си мега щастливеца на този свят, защото онзи горе те е дарил с още един светъл ден и то в свят, в който и десет живота са млако, за да го обгърнеш и дори сто да изживееш при същите обстоятелства, никога никой няма да е като другия и ДА НЕМА просто да нема с кво да си зает?! Според мене ходи скачай във вира и да се свършва. Защото ти си едно сакато същество, което е заобиколено от чудеса, но няма тази искрица живот, за да отлепи поглед от бялата стена отсреща. И да викаш Ееее, ама с кво толкова си зает на някого, значи да му крадеш от живота нагло и да го прахосваш, само защото не си разбрал как, аджеба, да живееш своя.
Плюс тва не е и културно.
Персефона Коре
