Преди повече от половин век фламандския учен Алберт Йорис Ван Виндекенс публикува своят дълго подготвян труд. В творбата си “Le pelasgique Essai sur une langue indo-europeenne préhellénique” cпособния лингвист представя пеласгийските думи в гръцкия език. Ван Виндекенс стига до извода, че южните ни съседи са заели термини от областта на културата, държавната администрация, религията.
Трябва да се уточни, че пеласгите делят един произход с траките и разбира се говорят същия език, като само землищата на двете групи са различни. За пеласгите се знае, че обитават земите на запад от Стрюмон (Струма), a цялата територия на днешна Гърция.
Неслучайно Страбон твърди, че името на пеласгите е познато из цяла Гърция, добавя, че Пеласгия е най-древното име на Пелопонес и остров Лесбос, цитира Омир, който назовава пеласгите богоравни, със същия епитет – богоравен е наречен и Люкаон – синът на митичния герой Пеласг -Strab.V.2.4.
Няма съмнение, че старите гърци са боговеели по-древното население на страната. Няма съмнение, че южните траки познати като пеласги са стояли на доста по-високо културно ниво от пристигналите от Африка данайци. Това е причината пришълците да заемат много думи от речника на най-древния цивилизован народ на Европа.
Според Ван Виндекенс, сред заемките има и особени термини принадлежащи на култа на бог Дионис. Това са θίασος/тиасос – процесия, празнично шествие в чест на Дионис и θύρσος/тирс - атрибут на менадите (вакханките).
Правейки тълкуване на θίασος/тиасос, Ван Виндекенс дава санскр. tvisati/твисати- движа се, движа се развълнуван. Няма съмнение, че θίασος е сродна на tvisati/твисати, но е ясна и връзката със старобългарските двиsати, движати сѧ, подвиsати сѧ- движа се, придвижвам се, карам. Излиза, че θίασος /тиасос - процесията в чест на Дионис, може да се обясни на български език, но навярно поради слабото познаване на нашата реч, фламандският лингвист не е споменал тази важна подробност.
Това е доста интересно, но има и друго. Ван Виндекенс предлага тълкуване на думата θύρσος-тирс със санскр. trasati/трасати-треса, тръскам. И в този случай, най-вероятно неволно, са пропуснати старобългарските думи трѧсти сѧ, трѧсѫ, трѫсъ- треса, тръскам, трус. Логика има защото точно това е функцията на тирса – той се тръска от участващите в шествието на Дионис. Трябва да се уточни, че тирса никога не е изчезвал. В ново време, при нас българите древният атрибут е заместен с тояга украсена с цветя, която водещия народното хоро държи.
Към особените термини от култа на Дионис, трябва да се добави и танца на сатирите носещ името σικινις/сикинис. Някои езиковеди са склонни да дадат обяснение с лит. глагол šókti-скачам, танцувам, други предпочитат да направят връзка с лит. sukti-въртя, въртя се, обикалям т.е. играя хоро.
Сравнението е правилно, но незнайно защо са забравени българските глаголи суча, насуквам, осуквам, засуквам, притежаващи основно значение въртя. Древният танц σικινις/сикинис означава буквално засукване, въртене, хоро, като българсият език дава най-доброто обяснение.
С култа към Дионис трябва да се свърже и името на неговата майка – богинята Земела. Повечето езиковеди дават тълкуване на Земела със стблг. землiа-земя. В това има логика защото първоначално Дионис е божество на земеделците, неговата “смърт” и възраждане ca са отражение на носещата студ зима и даряващата с топлина, светлина и свежест пролет.
Не по-малко интересно е принадлежащото на Дионис название Сабазий/Сабадий. То отговаря на латинското Pater Liber-свободният, освобождаващият, поради това някои учени (И.Дуриданов, Вл.Георгиев) тълкуват Сабазий/Сабадий със стблг. свободь-свободен, освободен.
С култа на Дионис е свързана и думата вино, която гърците са документирали под формата οῗνος/инос. Тя присъства и други стари езици принадлежащи на хора от съвсем различен произход – факт, който някои учени не желаят да разтълкуват и просто определят като загадка.
На хетски вино е wijana/вияна, на грузийски ghvino/гвино, на арменски е գինի /гини, латинската дума е vinum/винум, гръцката οῗνος/инос, а на арабски вино е نبيذ/уаин.
Хетския език е сроден на българския, гръцкия и латинския, но няма нищо общо с арабския, нито пък с грузийския, последните два спадат към съвсем различни групи. Освен това, нито исторически, нито генетични, нито археологически проучвания ни дават основание да смятаме, че някога предците на араби, грузинци, гърци, римляни, българи и т.н. са оформяли една общност.
Поне за мен, изнесените по-горе данни могат да доведат само до едно заключение: думата за вино, а и технологията за направа на виното първоначално е принадлежала на един народ, който чрез миграциите си я е разпространил сред други хора – хети, арменци, латини, гърци и др.
Нека обърнем внимание на следното:
*В своя работа публикувана в САЩ, историкът Вахан Куркджиан твърди, че хетите са смесен народ, като простолюдието принадлежи на местните хора, а благородническата прослойка е от друг произход – на народ говорещ индоевропейски език и обитаващ земите край Босфора. Трябва да се отбележи, че както археологията, така и ономастиката потвърждават факта, в дълбока древност, земите на север и на юг от Босфора са обитавани от хора, които гърците наричат траки по време на Античността и българи по време на Средновековието.
*За тракийско влияние над арменците, а и другите обитатели на Кавказ пише Киркор Джаукян, който определя грузинския топоним Триалети като произлизащ от името на траките трери.
*Плутарх споделя, че в дълбока древност пеласгите са доминатна група на Апенитите, а също и вярването, че Рим е основан от тях.
*Няма съмнение, че принадлежащите на тракийската общност пеласги са учители и на гърците, иначе едва ли Омир би ги нарекъл богоравни.
*Днес арабите биват свързани с исляма, но тази религия се появава през VII век, по време на Античността арабите са почитали други божества. Херодот свидетелства за това, че арабите почитат Дионис и стрижат част от косата си, за да го наподобят- Her.III.8.
След като има ясни сведения за тракийско влияние над хети, араби, гърци, латини, арменци и др. защо да не приемем, че дедите ни са отговорни за разпространяването на виното, а и за самата дума вино? В старобългарския с вино се обозначава както напитката, така също и гроде, а в мн.ч. вина има смисъл лозе.
Езиковедите смятат, че вино идва от глагола вити- вия, увивам се, понеже лозата се вие, увива около скали и клони на дървета. Както смисъла, така и строежа на думата са си български. Глаголът вия, увивам е наш, а съществителни от м.р. често носят окончание О: сено, руно, вено (цена), коляно, мливо.
Интересна подробност е и присъстващата в тракийската ономастика дума гиза/giza (Dia-giza), смятам, че тя може да се свърже със стблг. гыжа-новопосадена пръчка на лозе, която е пуснала няколко клонки.
Самата дума лоза е тракийска, т.е. древнобългарска по произход. Срещаме я в Λαζενος/ Лазенос – име споменато в надписи от Пантикапей – град лежащ в земите на упоменатата по-късно от Теофан Стара Велика България.
Много учени са писали за Дионис и тракийската религия. Някои като Иван Венедиков и Иваничка Георгиева свързват сина на Земела с почитания от всички българи празник Трифон Зарезан. Венедиков дори обяснява как вярването, че Трифон е отрязал носа си почива на древната легенда за Ликург и Дионис. Иваничка Георгиева пък представя данни за особена почит към бръшляна – атрибута на Дионис, сред определено население в Пиринско.
Други специалисти попретупват нещата, пропускат важни подробности, натоварват читателя с ненужно усложнен и изпълнен с неясни термини текст, като това разбира се не е нужно да е направено умишлено, а просто да се дължи на посредствеността на въпросните изследователи.
Тези хора едва ли скоро ще променят стила си на работа, а това означава и, че няма как да поднесат на българския читател пълната истина за причината защо култа към древния бог Дионис е все още жив и силен при нас българите.
Това не е беда защото всеки непредубеден човек, който би си направи труда да събере достатъчно информация за Дионис, Земела и влиянието на дедите ни над други народи, би стигнал до извода, че ние сме потомци на най-древният цивилизован народ на Балканите, а и Европа. Разпространението на знанията за култивиране на лозата и направа на вино могат да бъдат свързани с миграциите на първите земеделци на Европа, които потеглили от от територията на Тракия разпръскват искрата на познанието в много други региони.
Където и да са стъпили дедите ни, след тях са идвали разцвет и благоденствие. Това е причината далечните ни предци да бъдат наричани богоравни от други народи. В онези далечни времена е имало хармония защото всеки е играл правилната роля, а тази на нашите предшественици е била да водят.
От друга страна, днешните несгоди се дължат на това, че мнозина от нас не смеят да поемат отговорност, не смеят да играят ролята на стопанин и господар поради това, че не познават миналото на народа ни и дори не подозират каква сила притежават.
За да се промени ситуацията, трябва да се промени и мисленето. Вместо свиване в ъгъла и демонстриране на примиренческо поведение, е по-разумно да вдигнем чело, да изискаме своето, да действаме докато го получим, а после да го пазим ревниво. Това е пътят на българина и този, който се чувства такъв, би трябвало да го следва.
ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ВЕЧЕ ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ СЕ ОПИТВАМ ДА ПУСКАМ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ КЛИПОВЕ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!
https://www.youtube.com/watch?v=YDwsZFsFNcQ
Използвана литература:
1.A.J. Van Windekens, Le Pelasgique, Essai sur une langue indo-europeenne prehellenique, Publications Universitaires, Louvain, 1952;
2.Strabo, Geography, Books 3-5, transl. H.L.Jones, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;
3.Г.Джаукян. Фракийцы в Армении, Античная балканистика. Карпато-балканский регион в диахронии. Предварительные материалы к международному симпозиуму, Издательство "Наука", 1984;
4.И.Венедиков, Медното гумно на прабългарите, Митове на българската земя,
Издателство към Частен колеж „Тракия”, II. прераб. изд., Стара Загора 1995;
5.И.Венедиков, Златният стожер на прабългарите, Издателство Наука и изкуство, София 1987;
6.И.Георгиева, Българска Народна Митология, Наука и Изкуство, София, 1993;
7.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;
8.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;
9.Д.Иванова-Мирчева, А.Давидов, Малък Речник на Старобългарския Език, Слово, Велико Търново, 2001;
10.Вл.Георгиев, Ив.Гълъбов, Й.Заимов, Ст. Илчев, Български Етимологически Речник, Т.1, А-З, Фототипно издание, АИ Марин Дринов, София, 2007;
11.Вл.Георгиев, Тракийският Език, БАН, София, 1957;
11.Вл.Георгиев, Тракийският Език, БАН, София, 1957;
12.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;
13.V.M.Kurkjian, A History of Armenia
14. Plutarch, Life of Romulus - "Some say that the Pelasgians, after wandering over most of the habitable earth and subduing most of mankind, settled down on that site, and that from their strength in war they called their city Rome."
http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/plutarch/lives/romulus*.html
