Бургаската гордост Тони Димитрова е родена в семейството на учителка и военен. Парадоксално е, че тя е изключена от училищния хор заради по-дрезгавия й глас, който след години се превръща в нейна запазена марка. След като завършва гимназия, тя изкарва курсове по машинопис и стенография в Стара Загора и започва работа в общинската администрация там, като дори не си мечтае да се занимава с музика. Съдбата обаче си знае работата и през 1988 г., нейна приятелка я завежда в самодейна група, където я харесват и така започват сценичните й изяви. Талантът й е забелязан също от Ева и Гого от „Тоника“ и през 95-та година Тони печели конкурс, организиран от тях. В журито е и самият Стефан Диомов, който остава впечатлен от нея и я кани за солистка на група „Горещ пясък“. Големият й пробив идва само година по-късно с песента „Ах, морето“, която се превръща в истински шлагер и дава името на дебютния й албум, който е приет изключително добре от публиката. Подобен успех имат и следващите й дискове, а тази година Тони издаде най-новия си албум – „Любов в сегашно време“, който съдържа 14 песни и три инструментала.
- Тони, на 5-ти август във Варна и на 6-ти август в Бургас ще изнесеш твоя самостоятелен концерт – „Обич“. Ще зарадваш ли многобройните ти почитатели в тези градове с новата ти песен „Дъждовно реге“, която вече набира популярност и какво друго да очакват те от твоите концерти?
- Ще изпея не само „Дъждовното реге“, ще изпея и песента „Октомври“, която хората много заобичаха, както и „Любов в сегашно време“, „Срещу вятъра“, а също и по-старите ми песни. Хората, ако очакват акробатики и еквилибристики - няма да ги получат, но ако дойдат на концертите ще чуят и стари и нови песни - ще си попеем заедно и ще разменим взаимно обич. В тези концерти съм поканила братя Аргирови – те напоследък са навсякъде с мен, както и едно мъжко трио, ще бъдат и Ева от „Тоника“ и Милица Божинова. Всичко ще бъде много готино и по приятелски. След Варна и Бургас, ще изнеса концерти в Античния театър в Пловдив - на 29-ти август и в Стара Загора – на 31-ви август.
- Покрай самостоятелните ти концерти, ще имаш ли възможност да вземеш участие във финалните концерти на турнето „Обич и песен“ - на 15-ти август в Бургас и на 18-ти октомври в зала 1 на НДК?
- На 15-ти август няма да участвам. Аз съм от тези хора, които спазват работна хигиена – човек не може да бъде всеяден и не мога да съм навсякъде. На финалния концерт в Зала 1, обаче отново ще съм заедно с колегите на сцената. Щастлива съм, че с тези прекрасни изпълнители си изкарахме много хубаво на концертите от турнето в Плевен, Русе, Левски, Велико Търново и Добрич. Това са все прекрасни певци и супер хубави хора, с които лесно се работи. С Данчето (Христова) толкова се обичаме, както и с Мими (Иванова), Силвето Кацарова, с Нелина, с братя Аргирови и Евгени Боянов, който ни събира и ни направи още по-близки, а залите са пълни догоре. Единствено с Мая Нешкова не бяхме работили заедно и сега се запознахме с нея. Тя с мъжа й и децата им са супер хубави хора.
- А с какви емоции си след завършването на тазгодишното юбилейно издание на „Бургас и морето“, с който си тясно свързана?
- Със смесени емоции, защото пак имаше донос от някой наш анонимен колега, няма значение в какъв род - мъжки или женски. Беше огромен донос за една от песните, за която нямахме понятие, че вече е била качена в ютюб. Ние все пак не сме копои да дебнем кое е и кое не е публикувано, защото авторите са подписали декларация, че песента не е излъчвана. По този повод се вдигна голям шум от някакво „анонимно нищо“, но пък както преди това парче имаше само 200 гледания, сега вече са 6000 гледания... Неприятно се получи спрямо изпълнителката на песента, която е едно сляпо момиче, но злобата не пощадява никого! По-страшно от неудовлетворен творец няма и предполагам, че някой такъв е направил доноса, за да отпадне тази песен! Аз дори получих анонимни хейтърски съобщения на месинджър и написах: „Хайде, бъди доволна „анонимно нищо“, печелиш Гран при!“ Не понасям доносници и подлеци, трябва да заставаш с твоето лице зад думите си, но за това се иска смелост.
- Когато изпълняваш песента „Октомври“ на турнето „Обич и песен“, ти я посвещаваш на Мими Иванова – каква е причината?
- Получих едно съобщение от Мими и Развигор с много красиви думи за песента и по повод случка от моя живот - загубата на моя баща... Тя ми написа такива думи за „Октомври“, че ще ги запазя завинаги. Разказах това на концерта ми в Зала 1 на НДК, изпълних тази песен и на турнето. Винаги, като идваше нейния ред казвах: „Това е за Мими!“ Мая Нешкова също ми каза много хубави неща за тази песен, така че сега и двете с Мими ги поздравих с нея. „Октомври“ е красива песен, която хваща романтични души.
- Какво мислиш за това, че концертите и турнетата ви пълнят залите навсякъде в страната, а песните ви звучат рядко в ефира? Веселин Маринов си признава, че за него това е голяма болка...
- Веско Маринов има прекрасен глас и фантастични песни и мога да кажа, че безкрайно го обичам. Аз лично мога да кажа, че моите песни звучат - не спирам да правя нови песни през всички тези години и те звучат в ефира. Преди години не ги пускаха, но хората пак ги намираха, като искат нещо, те си го намират. Иначе, и „БГ радио“, и „Зорана“, и Националното радио пускат моите песни и съм им безкрайно благодарна.
- През тази година песни на Роси Кирилова и Стефан Диомов пробиха в задокеански класации. С твоя уникален глас, не ти ли е минавала мисълта за успехи зад граница?
- Прекрасно е, че песните на Роси и Диомов пробиха в кънтри класации – много им се радвам, но на мен ми стига България, а оттам нататък, другото са фантасмагории.
- Тази седмица страната ни бе разтърсена от бруталния случай на насилие над 18-годишната Дебора в Стара Загора? Как си обясняваш, че има и хора, които защитават насилника?
- Те са мъртвородени хора щом го защитават! Както казват старите хора - бай бабо, да не те срещне мечка, тогава ще видят. Искам строги наказания за такива, които причиняват подобно нещо, защото те тормозят и съсипват човешки животи. Трябва да се взимат мерки, но тази дума „трябва“ не я обичам, защото у нас все говорят – трябва да се направи това, или онова, и после нищо не се случва... Аз съм за най-строги наказания и даже понякога съжалявам, че у нас е отменено смъртното наказание, както когато бяха убили двете дечица и душите ни се разболяха от болка! Сърцето ми вече кърви от такива случаи - бясна съм, че няма категорично и крайно правосъдие. Съжалявам, че няма да имам възможност, но дъщеря ми ще отиде на протеста срещу насилието над жени. Ако не се вземат мерки, в някакъв момент ще стане „око за око, зъб за зъб“.
- Неотдавна изминаха две години, откакто Ваня Костова вече не е сред нас. С какво ще запомниш тази голяма изпълнителка?
- Аз ще я запомня с това, как като ученичка я чух за първи път с песента „Къде си, беше ли щастлива“ и просто ме зашемети. Винаги съм обичала тази песен. Ще запомня красивия й глас и красивите й песни. Не сме били близки с Ваня, но нейната загуба е непрежалима. Тя умееше да разплаква хората с песните.
- Освен певица, ти си и актриса. Подготвяш ли нещо ново на театралната сцена и би ли се снимала в някой от новите родни филми, или сериали?
- Аз участвах с малка роля в осмия сезон на „Столичани в повече“, но не съм си гледала ролята, защото не бях сигурна, че съм се справила. На театралната сцена от няколко месеца играя в пиесата „Съвсем проста история“ в Бургаския театър. Засега не правим нова, но ако някой ден Борето Чакринов ме покани - ще участвам!
- Приятно ли ти е, когато те наричат „бургаското чудо“ и кое е най-вярното определение за теб, което си чувала?
- Най-вярното и най-приятното е „Нашата Тони“, а не „бургаската емблема“ и т.н., не се влияя от тези работи. Когато ме направиха почетен гражданин на Бургас и казах: „Благодаря много, но предпочитам да съм почтен гражданин!“ Не съм суетнярка и тези титли не ги търся.
- Кои са най-близките ти приятели сред известните имена у нас?
- Уважавам почти всички колеги, а които не ги уважавам - със сигурност е взаимно, но не принизявам техните постижения. Близка съм с Веско Маринов, с братя Аргирови и с всички певици, които участват на турнето – те са много мили и ги усещам близки като вътрешен пейзаж. Аз вече много внимателно използвам думата приятел, въпреки че съм много широко скроен човек и имам широк кръг приятели и познати, сред които са Виктор Калев, Албена Михова, Драго Драганов, Любо Нейков, Ненчо Илчев, Руслан Мъйнов, както и артистите в Бургаския театър - те до един са ми любими хора.
- А кой е човекът, който те кара най-много да се смееш?
- Аз! Аз сама се разсмивам. (Смее се.) Сега усещам, че и дъщеря ми ме разсмива много. Винаги търся някаква закачка с колегите, като пътуваме нанякъде, например сега като бяхме в Сливен и на сцената постоянно имаше лафчета. С Мая Нешкова, докато пееше на концертите: „Абре момче, имаш конче - дай ми го дай!“ Като стигне до „дай ми го дай“ и аз изпявах на микрофона „на ти го – на!“, и накарах всички да пеем в хор „на ти го – на!“, и ставаше голям смях. Много харесвам Здрава Каменова - толкова е талантлива. Тя също наскоро успя да ме разсмее искрено – прекрасна е. Тя ме беше поканила дори да играя в една нейна постановка още по време на ковид, но имах ангажименти, а и не бях сигурна, че ще се справя. Много ми хареса представлението на Здрава с Богдана Трифонова и Стефания Колева - „Извънредно положение“.
- Дъщеря ти има ли си любима от твоите песни и какви са интересите й в момента?
- Тя още е студентка, сега завърши трета година „криминалистика“. Интересите й са доста разностранни - научи се да прави коси, да гримира и вече трета година работи в една сватбена агенция – интересува се от красиви неща. До преди години най-любима сред моите песни й беше „Тръгвай, щом решил си!“, а сега си има още една любима – новия ми дует с братя Аргирови - „Името ти е жена“. Тя даже ми беше казала: „Мамо, ако някой ден се омъжа, това ще е едната от песните на сватбата ми!“, което си е голям комплимент за мен. (Смее се.)
- Ти изглеждаш много мила и усмихната, но умееш да защитаваш територията си, когато се налага...
- На моменти съм като питбул, когато не се търпи определена ситуация. Понякога не е гот да си добър, защото ти се качват на главата. Хубаво е да си добър с тези, които заслужават - с наглеци няма как!
- Прави ли ти впечатление това разделение в страната ни на русофили и русофоби и голямата агресия към всяко по-различно мнение?
- То това не е от вчера, винаги е било така. Мен преди години каква ли не ме изкарваха – то не бях комунистка, бойковистка, иванкостовка... Минах през цялата палитра - от осанна до разпни го! Факт е, че не търпим чуждото мнение.
- Как се справяш с трудностите?
- Аз излизам от трудностите с много работа, с разходки с кучетата и с плуване, макар че след ковид дълго време бях спряла да плувам. Има един лаф - от зор и птичка ставаш! Справяш се и това е! Разчитам на себе си за всичко, което постигам - не рева, не се тръшкам и от никого нищо не искам!
- Коя е най-вдъхновяващата личност в живота ти и кои биографии са ти любими?
- Мен лесно може да ме вдъхнови някой, но мога да се вдъхновя и от хубава гледка, от прочетена книга, от артисти, художници, писатели... Най-вдъхновяващ за мен е Николай Цискаридзе – един изключителен балетист, ерудит и много симпатичен човек, който за съжаление не познавам лично. Харесвам и много биографии, за мен най-готините и искрени са на Ози Озбърн, Елтън Джон, Тина Търнър, Веско Маринов и братя Аргирови – те най-не са се притеснявали да опишат живота си. На Стефан Диомов също е хубава, но тя е малко като приказка и в нея не говори много за трудните моменти, за да не занимава хората с тях. Ако някой ден аз напиша своя автобиография - всичко ще си кажа! На този свят има един безсмислен и паразитен израз, който много хора и политици използват - „ако трябва да бъда честен, ако трябва да бъда откровен.“ Ама, ти за какво си там, ако не си откровен! Например в биографията си Ози Озбърн разказва за всичко - за пиянствата, за наркотиците, за успехите и провалите си. Също толкова откровен е и Елтън Джон – заливала съм се от смях, докато четях книгата му. Великите хора са много откровени, защо да си измисляш биография – казваш честно: аз минах оттук, там пуших трева, другаде се напих и повръщах, там не ми вървеше любовта, а там ми тръгна...
- В какво вярваш?
- Аз винаги вярвам в чудеса. Така съм устроена – да гледам от приказната страна на нещата, макар че понякога ям шамари и тези приказки не се оказват толкова приказни. Благодарна съм за всичко, което съм постигнала, благодарна съм на хората, с които работя, защото съм се качила на техния талант и искам да им благодаря за тази възможност.
- След като обичаш приказки, как би озаглавила твоята?
- Моята приказка бих нарекла „Камъче в обувката“. Такава съм - ще ме боцка, а аз не мога да трая. (Смее се.)
trud.bg
