Тото Кутуньо пял за БСП през 1990

Въпреки, че е трудно за приемане – Тото Кутуньо ни напусна. Музикалния свят все още скърби за загубата на Тина Търнър тази година, на Хари Белафонте, на Тони Бенет и ето, че на 80-годишна възраст си отиде и голямата италианска музикална звезда.

Той е бил подложен на лечение на рак на простата още от далечната 2007-ма година, а здравето му се влошавало през последните месеци от живота му. Приет е в болница в Милано този месец, където пламъкът на живота му угасва.

Неговата песен „Италианецът“ става любима на милиони меломани по света преди 40 години и Кутуньо оставя дълбока диря в света на музиката.

Тото освен изключителен певец е и настоящ шоумен, който с лекота преминава от писането на текстове за песни към ролята на водещ на ТВ предаване. Златният глас на италианската естрада гостува у нас за първи път след демократичните промени – в началото на 90-те.

Вече е позабравено, но талантът с романтичния дрезгав глас и грубовата външност участва с концерти в предизборната кампания на БСП и вестник Дума през 1990-та г. Това няма нищо общо с негови пристрастия, а единствено с професионален ангажимент. По същото време все още БСП е най-голямата партия у нас, тя е наследник на БКП и определено касите й за предизборни разходи са пълни догоре. Те се решават на стъпката да поканят една от най-големите звезди в световната музика, за да се покажат отворено към света и да неутрализират митингите на СДС.

Смята се, че за финансирането е отговарял лично Андрей Луканов – ключов фактор в БСП по това време. През 1993 г. Тото изнася рецитал в една от вечерите на „Златният Орфей”. Генко Генов, създателят на най-големия ни фестивал, побратимен с италианския „Сан Реми успява да доведе и Кутуньо в пика на кариерата му. Златната статуетка и първа награда тогава печелят песни в изпълнение на Деян Неделчев и пак Деян Неделчев в сборна формация с брат си Бойко и дузина колеги. Братя Неделчеви пазят снимка с Тото от несъществуващия вече Летен театър в Слънчев бряг. Такава има и невръстният тогава Райчин Генов, син на Генко и Дариана Генови. Години по-късно, вече зрял мъж, той повтаря кадъра при концерт на Тото в София. И разбира се, му показва предишната снимка при молбата си да я повторят.

Дует „Шик” има привилегията да изнесе съвместен концерт със златния глас на италианската естрада. Това става през 2008 г., когато Вили и Краси отбелязват с шоу в НДК своите 20 години на сцената като дует. Те канят за специален гост Тото.

„Краси се беше запознал с него, Яна Янчева (импресарио на италиански звезди у нас, вече покойница – б.р.) беше връзката. Тя даде идеята да го поканим на юбилейния ни концерт. Съгласи се да участва, но той си е голяма звезда и имаше много изисквания. Трябваше да обгрижваме повече звездата... Ние сме доволни, защото тогава издадохме албум и успяхме да си представим новите песни. Получи се много добро произведение като концерт. Иначе Тото се държеше съвсем нормално. Имахме една обща вечеря, говорихме си по музикантски. За неговите музиканти беше интересно да ни разпитват, тъй като ни имаха още за комунистическа държава.

Тото беше в начална фаза на разболяване, даже на един от следващите си концерти беше припаднал на сцената припомня си днес Вили Гюлмезова от „Шик”.

Завинаги ще помни срещата си с изпълнителя на „Серената” преводачката и журналистка Оля-Ал Ахмед. През 2015 г. Кутуньо пее в София с български филхармоничен оркестър и посвещава една от песните си на дъщерята на поетесата Ваня Петкова.

„Когато се запознахме, той беше облечен с бял анцуг, маратонки и шал около врата, типично по-италиански. „Обичам България и българския народ! Италианците ревнуват, когато говоря за страната ви. Обожавам Витоша, мечтая един ден да я изкача и да се спусна с делтапланер”, ми каза преди години Тото Кутуньо. На концерта в София той направи фурор, когато запя „Моя страна, моя България!”. Запомних го като много романтичен и галантен. Целуна ми ръка. А когато разбра, че се казвам Олга, избухна от щастие и в този момент нашата среща се превърна вече в приятелство. Това беше паролата. „Стига бе, майка ми се казва Олга, ще те поздравя с песен за това от сцената”, извика Тото.

„Не му повярвах, че ще ме поздрави с песен или ще ме запомни изобщо, та аз бях една от всичките журналисти… Но… по време на концерта му в София седях на служебните места в оркестрината и той ме видя. Стана от високия стол, на който се облягаше, докато пееше, приближи се и каза пред препълнената зала 1 на НДК: „Ти се казваш Олга, нали? Й моята майка се казва Олга, затова следващата песен я посвещавам на всички жени, кръстени с името Олга!”. Не повярвах на това, което се случи, но то се случи и го запомних за цял живо”, тъгува за Тото и Оля-Ал Ахмед.

Рей Чарлз, Далида, Джони Холидей мелодиите му

От звукозаписната компания на Кутуньо Carosello Records излязоха с изявление: „Малко повече от месец след своя 80-и рожден ден ни напусна един от най-прочутите италиански

артисти за всички времена. Певец и композитор с повече от 100 милиона продадени копия от албумите му, най-известният представител на италианската музика по света, който разнасяше традицията на италианската песен в чужбина, артист с изключителна кариера, който ще продължи да ни вдъхновява и обединява“.

Тото Кутуньо е писал песни и за много други певци. Автор е на едни от най-любимите шлагери на французина Жо Дасен. Композирал е за Адриано Челентано, чийто глас имитира до съвършенство в различни шоу програми. „Той беше много важен за мен, за него съм написал 13 песни. Бяхме много близки приятели, виждахме се в дома му, играехме тенис на маса, между нас съществуваше прекрасно приятелство. Сега се чуваме доста рядко, но въпреки това той е винаги в сърцето ми.” Негови песни са в репертоара и на Рей Чарлз, Далида, Джони Холидей "Рики е повери”, Мигел Бозе, Луис Мигел…

Казва се Салваторе

Салваторе Кутуньо е роден на 7 юли 1943 г. във Фосдиново, Северна Италия, в семейството на военноморски подофицер. Музикалната му кариера започва на барабаните.

„Бях изключително срамежливо дете. Баща ми Доменико работеше във Военноморските сили, но хобито му беше да свири на тромпет, така че той ми даде първите уроци по музика, когато бях на 4-5 години. Разбра веднага, че съм надарен за музиката, затова и още тогава започнах да се уча на музика. Баща ми свиреше в една музикална група, така че ме водеше на репетициите. Маестрото ме попита веднъж – защо не дойдеш да свириш с нас, на барабана например.

Започнах и така станах барабанистът на тази група от град Ла Специя.

Свирих до 13-14-годишна възраст. Преминаването към ударните инструменти беше много просто. В същото време учех и пиано. Продължавах да ходя на училище, но музиката ми беше в душата. Израснах с музиката”, разказвал е у нас Кутуньо.

След като свири на барабани в различни групи, Тото Кутуньо създава бандата Toto e Tati. През 1975 г. песента му L'ete Indien още през следващата година става международен хит. Последвана е от Et Si Tu N'exsistes Pas. През същата 1976 г. певецът участва във фестивала „Сан Ремо" с Volvo AZ504 и печели трето място. През 1980 г. Тото Котуньо затвърждава успехите си на сцената на „Сан Ремо” като печели конкурса с песента Solo Noi.

Победител и водещ на Евровизия

През 1990 г. в Загреб той печели и конкурса на Евровизия с баладата си Insieme: 1992, която отбелязва европейската политическа интеграция. Победата осигурява за следващата година домакинство на Рим и Тото е водещ на музикалното състезание заедно с колежката си Джилиола Чинкуети, която пък го е печелила през 1964-та.

Най-популярната песен на изпълнителя и до днес остава емблематичната L'Italiano, представена през 1983 г. Тя се класира едва на пето място, но светкавично се превръща в световен хит. „Написах L'Italiano за Челентано, но той я отказа. И до днес не мога да повярвам“, признавал е авторът.

Кутуньо обикаля света, верен на своето мото: „Нека пея с китара в ръка, нека пея, аз съм италианец.

„Не се знае за моя личен живот, за който никога не говоря. И не искам да говоря”, беше предупредил журналистите италианецът. Едно изплъзнало се откровение пред българската преса: „Имам къща в Рапало, до Портофино, в Лигурия. Там съм обикновено от май до октомври, но пътувам непрекъснато между Рапало и Милано. Имам си и една лодка. Когато съм с нея в морето, емоцията, която изпитвам, е най-голямата, която мога да си представя”.

Източник: Уикенд