Преди около 2320 години се случва нещо удивително. Един син на малката до това време Македoния решава да покори познатия свят. За осъществяване на своята цел Александър Велики събира опитни и калени бойци. Най-добрите разбира се са нашите предци. В редиците на амбициозният владетел влизат смелите одриси, пеони, агриани и др.
Според Кристофър Уебър общият брой траки във войската на Александър е около 13500 – едно доста внушително число, като се има предвид, че цялата армия в началото е 32 000 души. Спокойно може да се каже, че без приноса на синовете на Арес войните с могъщите армии на перси и индийци биха завършили с неуспех.
За жалост както преводачи, така и учени омаловажават ролята на предците ни в завоеванията на славния пълководец. Поради тази причина е наложително старите летописи да се разгледат отново. Истината е скрита в работите на Луций Ариан, Дион Касий, Плутарх и Квинт Курций Руф. Внимателното разлеждане на техните хроники ще допринесе за придобиването на ясна представа за приноса на нашите деди в завоеванията на македонския владетел.
Още преди кампанията си в Азия, Александър Велики търси подкрепата на някои тракийски племена като агрианите. Приятелските отношения между двете групи стари балканци започват по времето на цар Филип II- Arr. 1.5.2. Поради оказаната помощ от страна на агрианският владетел Лангар, Александър Велики обещава да му даде за съпруга сестра си Куна. Този план бива осуетен поради преждевременната смърт на Лангар причинена от някакво заболяване- Arr. 1.5.2-5.
С идването си в Азия Александър знае, че го чакат много изпитания. Още преди да е започнал конфликта, македонския пълководец е изковал стратегия, която ще му помогне да победи. В битката при река Граник агрианите са в дясното крило, а останалите траки биват разположени на лявото крило. Заедно с пеоните, а и част от конницата си Александър прекосява река Граник и атакува персите. Естествено първите достигнали до армията на Дарий търпят и най-големите загуби, но битката е спечелена въпреки численото превъзходство на азиатците- Arr. 1.14-16.
http://assets.chitanka.info/content/img/6b/27637/aleksandyr_makedonski_karta_2.png
Първата победа е факт, но Александър знае, че без редовно снабдяване на войската му с продоволствия, кампанията ще завърши безславно и печално. Не е никак лесно да се изхранят над 30 000 човека. Осъзнавайки стратегическата важност на малоазийския град Милет, македонският пълноковец се отправя към него придружаван от агрианите, тракийската конница и други подразделения. Персите също не спят, те изпращат свои кораби, но тяхното акостиране е предотвратено от 4000 траки, които са достигнали остров до град Милет по-рано- Arr. 1.18-5. С тяхна помощ селището е превзето бързо и с това е осигурен не само тила на Александровата армия, но и едно важно пристанище, без което похода в Азия би бил немислим. Благодарение на дедите ни, македонския пълководец успява за стабилизира и заздрави своята позиция.
Не след дълго идва битката при Гавгамела. Този път персите са решени твърдо да удържат победа. За тях това не е просто сблъсък на две армии, а въпрос на живот и смърт. Цар Дарий подготвя елитни части, чиято вярност е пословична. Със светкавичен удар на кавалерията персийския владетел се надява да разгроми напълно противника си. Персийските сили са по-многобройни, те напредват като бърза морска вълна способна да помете всичко по пътя си, но не могат да се сравняват с по-твърдите по характер балканци. Ето как Кристофър Уебър описва действията на дедите ни в този жескок сблъсък- “ Дивата и необуздана тракийска конница и пехота помогнаха да бъде спряна атаката на превъзхождащата ги многократно персийска конница...” - “ The Thracians, 700BC-AD46, Chr. Webber, p.11.
Трудно е да си представи човек как дедите ни са отблъснали армия, която ги е превъзхождала сериозно по брой, а и се е сражавала на свой, познат терен. Синовете на Арес обаче не са обикновени хора. Ариан ги нарича един от най-мъжествените народи. Със сигурност траките са били физически по-силни от персите, със сигурност и бойната им тактика е била по-съвършена. Ако не бе така те не биха могли да удържат победа над азиатската армия...
Битката при Гавгамела не привършва с неуспешното нападение на персийсикте конници. Цар Дарий е опитен стратег, той вкарва едно страшно оръжие – сто масивни колесници по чиито оси са прикрепени остри коси, способни да разполовят човешко тяло. Персийският владетел храни надежда, че необикновеният начин на атака ще смути враговете му и ще допринесе за техния край.
https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg48VDFVWnXcTTiIfxpJRQUiSqsDpAvX0jFcb1z9JUeC-4bPXxm_PzEqlpaYcDmn5wdqcXfziSyB99quKzBPvAMpGwwQ_r_hR5QZz-heHQdTako0Uiigci9JL33PWVOOnKdr0KH-tCfo5A/s1600-h/Achaemenid+Scythed+Chariot.jpg
Безспорно психологическият ефект от грохота на колелата и свистенето на железните коси е бил силен. Подредени в близост една до друга колесниците наближават със зашеметяваща скорост македоската фаланга и тракийските й съюзници. Един пробив в редиците би бил равностоен на поражение. Тук траките отново доказват качествата си посрещайки предизвикателството на Дарий с дъжд от копия. После безстрашно се втурват напред, хващат юздите на конете, събарят колесничарите на земята и ги пронизват с копията си - Arr.3.13.5.
.jpg)
Цар Дарий е втрещен, той дори не си е помислял, че ще срещне хора, които да не се разбягат от вида на страшното му оръжие. До този момент той вярва, че нито щит, нито копие, или меч може да спре движещите се бясно колела с коси. Персийският владетел не знае, че израсналите край Балкана и Родопите мъже не се страхуват от смъртта, и вместо да бягат, те я гледат дръзко в очите. Атаката, която е трябвало да прати в небитието Александър Велики и армията му е спряна за пореден път от траките.
Следващият сблъсък е при Иса, мястото е недалеч от днешния турски град Искендерун. Разказвайки за приготовленията преди битката, Ариан споделя следното – “Траки, пеони, илири и агриани – най-мъжественните и храбри народи на Европа, бяха изправени през най-женствените и изнежени народи на Азия” -Arr. 2.7.5. Отново, с помоща на синовете на Арес, Дарий е разбит...
С краят на персийския цар не идва край на изпитанията на Александър Велики. Персия може да е на колене, но след нея е Индия. Тя разполага с огромни човешки ресурси. Климатът е топъл и влажен – точно противоположното на Балканите. Само най-упоритите и най-калените войници намират сили да останат в армията на Александър.
Дедите ни разбира се са сред тях. За да осигури тила си македонският пълководец оставя 3000 тракийски копиеносци и 500 конника в региона край съвременния индийски град Равалпинди. Някои смятат, че тези траки остават в Индия и по-късно техните потомци се завръщат на Балканите под името българи. Дали е така е трудно да се каже, ясно е само, че предците ни следват Александър Велики на изток чак до река Ганг.
В Индия траките не просто охраняват тила, но спомагат за удържането на още една победа. Край река Хидасп балканците са изправени пред армията на цар Пор. Сблъсъкът на двете сили става по време на дъждовния сезон. Реката е бурна и пълноводна и индийците не очакват тя да бъде премината. Това обаче става въпреки лошото време и за пореден път земята е напоена не само с вода, но и с човешка кръв.
И двамата пълководци осъзнават, че сблъсъкът ще е страшен. Цар Пор се е приготвил добре включвайки тренирани слонове, за да елиминира с тях конницата на противника си. Ето думите на Квинт Курций Руф - “За кратко време не само видът на големите животни, но и външният вид на Пор възпря македонците. Животните, които се движеха между войниците, изглеждаха като кули, а Пор надвишаваше ръста на обикновен човек. Изглежда, че слонът, на който той се намираше, допринасяше ръстът му да се издига над останалите толкова, колкото неговият слон се издигаше над останалите животни. Александър огледа царя и войската на индите и каза: „Най-после виждам опасност, достойна за храбростта ми. Едновременно ще се бия и с диви зверове, и с отлични мъже.”
Първоначално атаката на слоновете предизвиква суматоха сред войската на македонския пълководец. Както хора, така и коне са объркани от страховитите ревове на огромните животни. Положението е спасено от агрианите и останалите траки. Те се втурват стремглаво срещу слоновете сякаш това е нещо най-обикновено. Докато другите треперят, дедите ни засипват слоновете и водачите им с копия и стрели. После безстрашно се врязват в редиците на индийците и започват да секат краката на огромните животни с тежките си мечове, показвайки, че Ариан не е преувеличил наричайки траките най-храбрия и най-мъжествен народ на Европа. Изгубвайки ударната си сила, цар Пор губи и битката...
.jpg/640px-The_phalanx_attacking_the_centre_in_the_battle_of_the_Hydaspes_by_Andre_Castaigne_(1898-1899).jpg)
Това е последното голямо сражение, но не и последната битка на смелия син на Филип II. Агриани, одриси и др. продължават да следват македонския пълководец при покоряването на други територии, като Гедросия (област обхващаща Пакистан и Северен Иран) например. Ариан споменава дедите ни винаги край Александър – Arr. 5.20.3, 5.20.7, 6.22.1.
Не дълго след това Александър Велики е покосен от болест, или отрова и умира. С него умира и идеята му за един обединен свят. Наследниците му започват да воюват един срещу друг, а един от тях – Лизимах дори се опитва да покори Тракия. В Добружда, в земите на гетите той е пленен, но вместо да го изтезават и убият, дедите ни се държат с него като с гост. Дават му дарове и го пускат да си тръгне с обещание, че повече няма да ги напада. Смаян от невероятната сила и благородства на траките, Лизимах удържа думата си.
Голяма част от тези данни не са известни на широката публика. Ролята на дедите ни не само е омаловажена, в доста случаи тя е напълно премълчана. За това няма причина понеже траките съставляват една трета от армията на македонския пълководец. Без смелите агриани, пеони, одриси и т.н. светът никога нямаше да чуе за Александър Велики. Персия със сигурност щеше да продължи своята екcпанзия и би погълнала не само Гърция, но и незначителния по това време Рим. Историята на света би била доста по-различна...
Не са особено известни и важни данни относно произхода на Александър Велики. Той смята себе си за потомък на Ахил Пелеев (по майчина линия). Ахил от своя страна е предводител на мирмидоните, които той води по време на Троянската Война. Същите тези мирмидони са наречени българи от Йоан Малала.
За Олимпия, майката на Александър Плутарх казва, че тя била посветена в орфическите дионсиеви мистерии, а свещенодействията й приличали много на тези на траките от Едония и земите край Хемус (Стара Планина). Олимпия произлиза от епирското племе молоти, а те са трако-пеласги. Името им е сродно на тракийското божествено име Молодас- младият, изпълненият със сили.
За тракийският елемент в Македония пише Страбон – “As for the Thracians, the Pieres inhabited Pieria and the region about Olympus; the Paeones, the region on both sides of the Axius River, which on that account is called Amphaxitis; the Edoni and Bisaltae, the rest of the country as far as the Strymon. Of these two peoples the latter are called Bisaltae alone, whereas a part of the Edoni are called Mygdones, a part Edones, and a part Sithones. But of all these tribes the Argeadae, as they are called, established themselves as masters”. Strab.7. fr. 11.
Тракийския етнически елемент в Македония е регистриран и от Херодот - “Mysians and Teucrians, before the Trojan war, who passed over into Europe by the Bosphorus and not only subdued all the Thracians, but came down also as far as the Ionian Sea and marched southwards to the river Peneios”- Her.7.20.
Траки и македонци са де факто хора от един и същ произход. По времето на Александър Велики жителите на Тракия и Македония са се разбирали прекрасно, докато гръцкия език им е бил непонятен. Не само физическата сила на траките и тяхната храброст е накарала Александър да вземе синовете на Арес в армията си, но и факта, че езиците на двата народа са били почти идентични, същото важи и за религията. Много по-лесно е да се сплоти армия от свои хора, отколкото от разнородни и изповядващи друга религия.
Ето каква е историята за взаимоотношенията на Александър Велки с траките. Опитът на Александър да завладее гети и трибали не е нашествие на чужденец, а вътрешна борба, подобна на тази на атиняни и спартанци по време на Пелопонеските Войни.Одрисите също покоряват роднините си крестони, лееи, пеони. Това не означава, че одрисите не са роднини на крестони, лееи, пеони...
Истината е проста, но в миналото са направени много манипулации и фалшификаци с цел някой друг да си присвои заслугите на дедите ни. Този процес продължава и в днешно време. Ако ние не предявим претенции за признаването ни за местен народ, ще бъдем напълно заличени. Народ без корени и етническо самосъзнание не може да оцелее.
Историята ни бе съзнателно объркана от чужденци, които прекрасно познават качествата ни и се боят от тях. Когато българинът е вдъхновен, той е способен на чудеса. Ние не само можем да върнем старата си слава, но и старото величие. За това е нужна осъзнатост и решителност, силата я имаме. Само трябва да си спомним за нея.
Използвана литература:
1.Lucius Flavius Arrianus, Alexander de Grote, transl. S. Mooj-Valk, Ambo/Amsterdam, 2001;
2.Квинт Курций Руф, История на Александър Велики Македонски, превела от латински Н.Бакърджиева, Военно издателство, София 1985;
3.PLUTARCH'S LIVES. A. Stewart, Vol.III, GEORGE BELL & SONS, London, 1892;
4.Chr. Webber, The Thracians, 700BC-AD46 (Men at Arms), Osprey Publ. 2001;
5.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herfordshire, 1996;
6.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London , 1995;
7. Diodorus Siculus, Book XVII
http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Diodorus_Siculus/17B*.html
8.Chr. Webber, Odryssian Cavalry Arms, Equipment and Tactics.
http://www.iianthropology.org/ChristopherWebber.pdf
9.Herodotus, Histories
http://www.sacred-texts.com/cla/hh/
10. Strabo, Geography
http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:text:1999.01.0198:book=7:chapter=fragments
.jpg){kind=link}