Норвегия е изправена пред дилема
Край норвежкия остров Федже лежи немска подводница от Втората световна война, за която се смята, че съдържа огромен товар живак. Подводни кадри показват състоянието на останките днес и защо изваждането им се е превърнало в надпревара с времето, пише Euronews.
На около 150 метра под повърхността на водата, на запад от норвежкия остров Федже, на морското дъно лежи фрагмент от германската военна история. Подводницата U-864 почива там от повече от осем десетилетия, разцепена на две части, затрупана с утайки и с товар, който и до днес представлява екологичен проблем.
U-864 е изключителен случай: според историческите записи на борда вероятно е имало големи количества живак, като в японска поръчка се споменават 1 867 контейнера.
Ако цялата пратка е била натоварена, това би съответствало на около 65 до 67 тона. Точните товарителници обаче не са се запазили, така че действителното количество не може да бъде окончателно установено. Единствената сигурност е, че в останките все още се съхранява живак.
Към февруари 1945 г. войната е в своята заключителна фаза.
Въпреки това U-864 все още изпълнява специална мисия. Немската подводница трябва да пътува през Норвегия до Япония. На борда, освен военно и техническо оборудване, се намират специалисти и материали, предназначени за японската оръжейна промишленост. Но пътуването приключи край Федже.
Британската подводница HMS Venturer е дешифрирала германските радиопредавания и беше проследила U-864. На 9 февруари 1945 г. Venturer изстрелва торпедо. То поразява германската подводница и я унищожи. U-864 потъна на дълбочина от около 150 метра. Всички 73 души на борда загинаха. Атаката се счита за единствения известен случай, в който една подводница под вода е потопила друга.
След това останките са забравени за десетилетия.
Те са открити едва през 2003 г.
Едва десетилетия по-късно U-864 отново се върна в центъра на вниманието: улики за специалния товар в крайна сметка доведоха до разследвания край норвежкото крайбрежие.
През 2003 г. останките са локализирани от норвежкия военен кораб KNM „Tyr“. Става ясно, че подводницата не е останала цяла на морското дъно. Двете части на останките лежат разделени една от друга на дълбочина от около 150 метра.
Проблемът с товара е, че живакът не изчезва просто така. Живакът може да остане в околната среда за много дълго време, защото, за разлика от много органични замърсители, той не се разгражда биологично.
Колко дълго живакът се задържа в околната среда зависи от химичната му форма и преобладаващите условия на околната среда. В замърсените седименти той може да остане десетилетия, а в някои случаи дори векове. Американската агенция за околната среда EPA посочва, че живакът може да се отделя от почвите потенциално в продължение на стотици години.
Особено проблематичен е фактът, че микроорганизмите могат да превръщат живака в метилживак. Тази особено токсична форма се натрупва в хранителната верига, най-вече в рибата.
Нови снимки, публикувани от Норвежката брегова администрация Kystverket (източник на немски език), показват как изглежда корабната развалина днес.
През май 2025 г. Kystverket възложи изследване на развалината с помощта на дистанционно управлявани подводни апарати. Сред останалото оборудване бяха използвани WROV (дистанционно управлявани подводни апарати, свързани с кораб чрез кабел), 4K камери, фотограметрия и акустични методи за измерване. Записите бяха използвани и за създаването на триизмерен модел на останките и околното морско дъно.
Подводницата лежи дълбоко под повърхността на водата, частично заровена в седиментите на морското дъно.
Много от предполагаемите 1 867 контейнера вероятно са били повредени при потъването на подводницата.
Да се извади или да се запечата завинаги?
Поради това Норвегия е изправена пред дилема. Да се опита ли да извади опасния товар от 81-годишен военен кораб, потънал на дълбочина 150 метра? Или останките и замърсеното морско дъно трябва да бъдат завинаги покрити?
Този въпрос се обсъжда ожесточено от години. През 2026 г., след опита си с операциите, Kystverket отново препоръча обсипването на останките. Според оценката на ведомството, мащабно изваждане в крайна сметка би могло да освободи повече замърсители, отколкото би премахнало.
Покриването на останките също не би било просто и окончателно решение: покритието ще трябва да се наблюдава в дългосрочен план.
Жителите на Федже живеят със съзнанието, че само на няколко километра от брега им лежи немска подводница, чийто товар все още буди въпроси. И макар десетилетия по-късно технологиите вече да позволяват да се надникне дълбоко в останките, ключовият въпрос остава нерешен: какво трябва да се направи с тях?
Норвежките власти от години анализират рибата и мидите от региона. Досега изглежда няма основание за прекомерна тревога: тестовете досега показват стабилни или ниски нива на живак.
trud.bg
