УНИЩОЖЕНИЕТО НА ДУХОВНИЯ ЧОВЕК...

В последните десетилетия израстнаха вече две поколения, при които балансът между духовно и материално е напълно е разбит. Разбита е онази магическа равнопоставеност между материализъм и идеализъм в съзнанието, която прави от човека човек и го отдалечава от животните. 

Съзнанието при повечето хора винаги е било някъде на средата между крайния идеализъм на Дон Кихот и крайния материализъм на Санчо Панса. Затова и книгата на Сервантес е една от най-великите, писани някога. Изпадането в крайна донкихотовщина е отделяло съответните хора от обществото, правело ги е да изглеждат ненормални. 

Съответно изпаданалите в крайна санчопансовщина са били смятани за най-простите, за интелектуална утайка на обществата. 

Но днес можем да направим тъжната констатация, че материалното напълно е победило в душите на огромната маса човеци. Санчо Панса гордо е триумфирал, но понеже тези като него са абсолютно мнозинство, няма кой да го определя за утайка на обществото. 

Днес парите са единствената официална ценност. Никой или съвсем малко се интересуват от морал, етика, идеи, вяра, любов, мечти. Когато някой повдига подобни теми моментално го обвиняват в ненужно и досадно философстване, в “хвърчене из облаците” и в отделеност от реалността.

Важно е само да живееш колкото се може по-охолно - важно е само Ти и колкото се може по-охолно, тук и сега. Кеф, пари, секс, дрехи, моди, коли, жени, мъже, къщи… това заема мислите, че и мечтите на 90 % от хората. 

Вяра, родина, род, бъдеще, мечти и идеи за един по-добър свят…всичко това е забравено. Масата не се интересува от такива “глупости”, не иска да си губи времето с подобни. Важното е азът да е на макс добре материално.

Цялата човешка история е пример, как между тези две човешки същности - материалната и духовната, винаги е имало баланс. Дали вяра в Бог, дали някаква обща идея или идеология, но винаги е имало морална и етична константа, граници за човешкото поведение, разбирания и манталитет. Тези духовни граници са направили тъй щото много столетия човекът е прогресирал истински. Имайки духовни ценности, десетки поколения са градили семейства, колективи и държави, строили са катедрали, писали са музика и са създавали произведения на изкуството. Но в битието им материалното не е отсъствало никога. И те са обичали комфорта, плътските наслаждения, отоплявали са домовете си и са ги обзавеждали, пътували са и са се обличали кой с колкото може по-хубаво дрехи, ходели са по ресторанти, балове, пиели са алкохол и са се наслаждавали на хубава храна - кой колкото може. Обаче винаги е имало някаква духовна сила, която не е позволявала материалното да ги завладее напълно. Идеята винаги е била първа. Тя е била “абсолютът”, както пише Хегел. 

Затова и всичко е било някак по- умерено. Жените не са били чак като сега, нито пък мъжете - нито по отношение на егоизма, алчността и парите, нито по отношение на сексуалната “свобода”. Любовта между мъже и жени е била издигната в култ, но не като плътска наслада, а като чувство, като идеалистично привличане. Подобно е било отношението към семейство, род, родина, Бог…

Много наши съвременници днес ще кажат, че тези определения са пресилени, че винаги е било така като днес.

Не, не винаги е било така. Дори и в нашата нова история има безброй примери, че не е било така. Достатъчно е само да сравним родните бизнесмени след освобождението от турско робство със сегашните ни меринджеи. И едните и другите са живели в капитализма. Обаче онези са строили църкви, училища, читалища, болници, че дори и софийския университет. Имали са идея за България и вяра в Бога. Затова са правили тези неща. 

Какво са построили днешните? Освен моловете, фабричките и скъпите си офиси построиха безумно луксозни палати за себе си, безумно скъпи коли, дрехи и бижута за съпругите и любовниците си…и дотам. С това се изчерпва строителството им. Всичко само за тях. Няма идея за България, няма вяра в Бог, няма мечти за един по-хубав, нормален и справедлив свят или дори за една по-хубава и справедлива България. Само аз, моите пари, моите жени, моите мъже, моите коли, моите къщи, моите…

А най - лошото е, че вече не философи и художници са герои в очите на младите, а именно описаните меринджеи.

Разбира се, и днес има читави бизнесмени и те не са малко, но като процент са по-скоро изключение, потвърждаващо правилото. 

И друго - нека погледнем масовата “култура”, масовите медии. Всяко второ, да не кажа 4 от 5 клипчета в тик ток или фейсбук е или за “лесни пари” или за секс или за друго форми на темата “личен кеф”. И тук няма значение клипчето мексиканско, английско, китайско, френско или руско е. Да не говорим за родните клипаджии…Там е съвсем същото, само че омесено с още неграмотност и простотия. 

Обаче младите хора, че дори и децата оттам се “образоват”, оттам добиват визиите си за света. Много малко са тези, които търсят теми като религия, идеология, философия. Почти не са останали такива. 

Няма да е пресилено ако кажем, че всичко това вече ни е довело до истинско разчовечване. Човекът с душа вече е мъртъв. Останало е само тялото. И тази тенденция се задълбочава постоянно. 

Няма какво толкова да се чудим. От десетилетия водачите са следовници на Фройд и Дарвин. Именно такива не само ни убеждават, че сме животни, а и ни превръщат в такива. 

И никой не се сеща за библейските Содом и Гомор…

Иван Спирдонов 

Послеслов: Разчовечването има и един друг аспект - замяната на човека с машини и машинизирането на самия човек. Това, обаче е друга тема, за която ще пиша по-нататък.