Усещане за апокалипсис: Лято 2026 в Европа бе прозорец към мрачното бъдеще на климата

Пусти тераси, щори, затворени посред бял ден, пейзажи, превърнати в сухи простори, и непоносима жега, която сякаш никога нямаше да свърши: лятото на 2026 г. ще бъде запомнено като това, в което изменението на климата брутално се наложи върху ежедневието на европейците, съобщава AFP в подробен доклад.

Изключителни температури в цяла Европа

Дълго време лятото беше "красивият сезон", този, който се очакваше с нетърпение. Но тази година безгрижните дни на красивото време често се превръщаха в климатичен кошмар.

"Не мога да го понеса повече. (...) Горещите вълни не спират. Всеки път си мислиш, че са свършили, но всъщност се връщат", призна на 11 август Айше Гурбуз, 25-годишна студентка в Лион.

От края на май горещите вълни следват една след друга, като температурите често са близо до или над прага от 40°C.

"Брутално напомняне за спираловидните последици от климатичната криза, както човешки, така и икономически", предупреди на 27 май Саймън Щил, служителят на ООН по климата.

В цяла Европа се е задействал нов рефлекс: тревожно наблюдение на покачването на живака в термометъра и следене на метеорологичните прогнози. А на ум хората имаха един и същи въпрос: кога ще спре това?

До 19 август Франция вече беше регистрирала 52 дни с горещи вълни, започващи в средата на юни - рекорд, като се има предвид, че лятото все още не е приключило. Между всеки епизод, хладните периоди продължаваха само няколко дни.

Температурите достигнаха рекордно високи стойности в цяла Европа: 45,1°C в Андухар (Испания) на 22 юни, 48,4°C в Орани (Сардиния) на 19 юли и дори 42,2°C в Словакия и 37°C в Дания - рекорди за всички времена.

Юни и юли бяха най-горещите месеци, регистрирани някога в Европа. Но за Жан Жузел няма нищо неочаквано:

"Това, което преживяваме сега, е това, което нашата (научна) общност предсказва от около 30 години", обяснява пред AFP известният климатолог и бивш вицепрезидент на научната група на IPCC.

Точно както с COVID

На 21 юни, първия ден на астрономическото лято, тонът вече беше зададен: Страната на баските и осем италиански града обявиха тревога за червена жега, докато няколко френски града отмениха своя "Fête de la musique". Училищата затвориха, фестивалите, излъчванията на Световните първенства или огньовете в Сейнт Джон бяха отменени: лятото започна зле, но това беше само началото.

Скоро се наложи хората да си останат вкъщи, за да избягат от знойната жега.

"Напомня ми за COVID", каза Джамила, пенсионерка от Париж, на 30 юни.

Продажбите на климатици и вентилатори скочиха. Нощите, които бяха станали тропически, изтощиха нервите и телата на хората. От средата на юни до средата на август в Европа са регистрирани над 32 000 допълнителни смъртни случая - това е само предварителен брой. Броят на хората, страдащи от еко-тревожност, се е увеличил с 2,6 милиона, според проучване на Обсерваторията за еко-тревожност (OBESCA).

"Това лято имах чувството, че настъпва апокалипсис", казва Сирил Чедевил, 59-годишен мъж от Жиронда, департаментът в югозападна Франция, "парализиран" от непрестанни климатични бедствия.

Порочен кръг

Бури, суша и пожари се добавиха към жегата, като в порочен кръг. От Южна Европа до най-северните региони пожарите бяха погълнали почти 600 000 хектара до 12 август, съсипвайки почивките и принуждавайки хиляди хора да се евакуират "със свито сърце".

Във Франция мегапожар опустоши 42 000 хектара в Жиронда в средата на юли, като частично унищожи село Льо Порж. Няколко дни по-рано цели участъци от гората Фонтенбло бяха обхванати от пламъци. В Кастилия и Леон (Испания) 54-годишната Мария Анхелес Канете видя двата си къмпинга да се превръщат в пепел.

"Загубих всичко. (...) Това е най-лошото нещо, което може да ти се случи в живота."

По-на север Белгия и дори Шотландия, с пожар, обхванал легендарния трон на Артур, също не бяха пощадени. Към тези апокалиптични образи се добавя и едно по-коварно бедствие: суша, която превърна зелените пейзажи в пусти хоризонти. До края на юли половината континент беше засегнат.

Във Франция, Швейцария, Австрия и Словения влажността на почвата беше спаднала до исторически нива.

"Всичко изведнъж пресъхна (...) единствените растения, които растяха, бяха киселец и магарешки бодил", казва Джон Поузи, 62-годишен британски фермер, пред изгорелите си от слънцето ниви с киноа.

Водата - все по-ценен ресурс

Големите реки, като Рейн, Лоара и Темза, отбелязаха спад в дебита, като в някои участъци водата им се сведе до съвсем малко. Потоци и езера изчезнаха, оставяйки след себе си напукана земя. Дунав, втората по дължина река в Европа, която пресича или граничи с най-много държави в света - 10, а водосборният ѝ басейн включва територии в 19 държави, достигна историческо дъно и предизвика спирането на атомната електроцентрала "Черна вода".

"Това е лунен пейзаж и изглежда тъжно. Иска ми се никога повече да не виждам това", обобщи кметът на Морто (Франция) на 10 юли пред вече пресъхналата река Ду.

Нивото на подпочвените води, въпреки че беше добре похранено от снежната зима, започна да спада във Франция, италианския Пиемонт и Испания, принуждавайки няколко населени места да бъдат снабдявани с питейна вода. Имаше и хронична липса на вода по полетата, което се отрази на добивите от царевица и слънчоглед и допринесе за ранната реколта от грозде и зърнени култури.

За животните жегата понякога беше смъртоносна.

"Вчера половината от пилетата умряха, задушени от жегата (...) В 42-годишната ми кариера никога не съм виждал нещо подобно", каза в края на юни пред AFP Стефан Делапре, птицевъд от Вандея.

Дори в морето термометърът полудя

През юли Средиземно море регистрира най-високата средна температура на повърхността, измерена някога за този месец, 27,07 °C.

Това бе адско лято, което изглежда като предупреждение.

"През 2100 г. има голяма вероятност 2026 г. да се счита за "нормално лято", предупреждава Жан Жузел, призовавайки за "осъзнатост". "Трябва да разберем, че вървим към катастрофа, ако не изправим кривите на емисиите на парникови газове", предупреждава 79-годишният климатолог от родния Бретан, където това лято термометърът няколко пъти надхвърли 40 °C.

dnes.bg