Усещане за вечност вероятно са имали управниците на символа на Запада – Рим. Населението му достигало над един милион души и притежавал инфраструктура, която може да съперничи на немалко съвременни градове: още в I век сл. Хр. се строяли бетонни здания, улиците били павирани, имало паркове, училища, канализация и водопровод, болници, санитарни служби и служби по чистота.
Градът-легенда бил център на империя, заемаща Европа, Близкия изток и Северна Африка. Pax Romanа бил най-голямото и съвършено творение на човешката мисъл и организация. Армията му създавала чувство за сигурност и спокойствие на много народи – от тогавашна Каледония, която днес наричаме Шотландия, до Персийския залив, и от Мароко до Иберия, която днес е известна като Грузия.
Ако се вгледаме в римското общество от I – III век сл. Хр., виждаме, че там материалният стандарт на живот е много висок – такъв в Европа се постига едва през XIX век. Във всеки случай, централната канализация и водопроводите се появяват отново на европейския континент доста късно. А производителността на труда в късните римски манифактури е достигната в Европа едва през XVIII век.
Но постепенно здравата система започнала да се пропуква. Тя не се пропукала от външна намеса, а от вътрешното пресищане. Римските граждани не желаели повече да служат в армията и предпочитали да откупуват военната си служба, плащайки на хазната, за да запазят спокойното си съществуване. Воинските чинове постепенно били заети от наемници от цялата империя. Впоследствие командващи кохортите и легионите също станали чужденци. Духът на Рим бил чужд на платените бойци. По- важно за тях било богатството.. Самите римски граждани също забравили традиционните си ценности, довели Рим и империята до глобално господство. Отдали се на мързел, хазарт и удоволствия, предпочитали виното, чревоугодничеството, политическите интриги и разврата пред борбата, съзиданието и страданията в името на велика кауза…
Империята от онова време много прилича на сегашна Европа и Северна Америка– и там популярните личности били гладиатори, хетери и милионери, както сега са футболисти, манекенки и пак милионери. И тогава най-приятното занимание било да се залага на гладиаторски битки, както сега се залага на футболни мачове. Повечето римски граждани се препитавали главно от държавни помощи, ренти, лихви и предизборни „дарения“ и единственото им изискване било да има „хляб и зрелища“. Това до голяма степен се повтаря и в нашето време.
А в Рим тогава се случило следното: Само за 100 години, от средата на IV до средата на V век световната столица била няколко пъти превзета и разграбвана. Не е виновен хунo-българският вожд Авитохол (Атила), наричан Бич Божи, не са виновни остготските, вестготските, нито вандалските вождове. Не е виновно и измисленото „велико преселение на народите“! Виновни са римляните и техните управници! Както се казва: sic transit gloria mundi! – „Така отминава световната слава“!
„Вечният град“ се превърнал в западащо полуразрушено селище. От над 1 000 000 жители останали по-малко от 20 000 – предимно разбойници, безимотни селяни и старци, които водели нерадостен живот из все още грандиозните имперски руини…
Из "Сатанизъм unlimited" 2018
Нека всеки си прави изводите….
Иван Спиридонов
