Преди три месеца в нашата жилищна кооперация почина някогашен учител по физика. Неговата внучка наследи жилището му и след време научната литература на отколешния учител напълни близките казани за боклук.
Не знам дали мога да я упреквам, защото тази едра, пълничка жена е продавачка на щанда за сирене, меса и колбаси в близкия супер и това, което прави най-добре, е да си смуче шумно палците и показалците, след като е опаковала поредната буца сирене. Но купчините с изхвърлени книги не са рядкост и по тях разбирам, че тук е починал учител по литература, там е починал инженер, на друго място си е отишъл математик, учител по биология, историк или просто природно интелигентен човек, който е обичал да чете.