Един мъж причаква една жена до гара "Разпределителна" и я бие, докато я убива.
Поредната жена, убита от интимен партньор, според полицията. Интимен партньор, който просто не може да спре да причинява болка, докато не причини смърт.
Даваме ли си сметка за какво говорим всеки път, когато обсъждаме как баща, син, внук, съпруг или приятел е умъртвил със садистична жестокост дъщеря си, майка си, баба си, съпругата си или гаджето си?
Говорим за свят, в който най-близкият мъж на една жена, на когото тя има пълно доверие - от когото се очаква да я защити при нужда! - се оказва най-голямата опасност за живота й. Последната. Непредотвратимата.
За поколения момичета, израсли с вестникарски заглавия, "в състояние на афект" е просто парола за една чудовищна истина - един и същи мъж може да те направи невероятно щастлива и да те убие. Един и същи мъж може да изгради с теб дом, да направи с теб семейство, и да те убие. Един и същи мъж може да бъде твоето най-близко същество и твоя убиец. Твой любовник и твой смъртен враг. Няколко минути ярост са всичко, което дели едното състояние от другото.
Да, безумно е всички мъже да бъдат подозирани, че един ден ще убият жена, защото статистиката сочи, че повечето убити жени загиват от ръката на партньор или близък роднина. Затова жените продължават да се доверяват на своите партньори, поемайки своя неизчислим риск. Когато обичаш някого и му се възхищаваш, последното, което можеш да прецениш, е какъв процент шанс има да те убие с голи ръце, целофан или нагорещена ютия след три, пет или тридесет и пет години.
Неизбежно, един ден всеки от тези мъже ще изпадне "в състояние на афект". Такава е човешката природа - всеки от нас, независимо от пола, достига момент, в който е завладян от желанието да пребие или удуши някого. Просто по-едрите сред нас са ефективно способни да го извършат. Рулетката се завърта и когато спре, жените на някои от тези мъже са на улицата, в болницата или в моргата.
Разликата не е в това, че оцелелите жени са били невинни или по-малко дразнещи. Разликата е в това, че непосегналите мъже са съумели да се овладеят.
Колкото и да им се е искало да посегнат, тези мъже просто са имали присъствието на духа да потиснат този импулс, от който няма връщане назад. Да помнят, че всичко, дори и оправданият гняв, си има граници. Че никое човешко същество не им принадлежи и не може да бъде наказвано като куче с ритници или размазвано като комар на стена.
Всеки от нас, дали мъж или жена, се чувства особено уязвим в лицето на най-интимните си чувства и страсти. Обществените очаквания към мъжете обаче често са такива, че ги принуждават да потискат емоциите си и да се отвращават от това неизбежно и естествено състояние на уязвимост пред най-близките.
Насилието, обаче, не е спасило никого от уязвимостта му. Насилието, за нещастие, е превърнало мнозина вбесени от чувството за уязвимост и загуба на контрол мъже в убийци.
Да си убиец завинаги е неизразимо по-страшно от това да си самотен и да се чувстваш неуспял и отхвърлен за известно време. Защо толкова често четем и слушаме за мъже, които не са си дали сметка за това, когато все още всичко е било в техните ръце? Време е да чуем гласовете на мъжете, които разбират къде са границите, дори с цената на болезнен личен опит и загуба на любима жена. Те са добрият пример, от който обществото ни има нужда.
Всеки от нас иска да се чувства сигурен в любовта и лоялността на партньора си, но любовта и лоялността са рожби на свободната воля на всяко човешко същество. Ако една жена се страхува от мъжа си и изпълнява всичко, което той иска, тя не му е лоялна. Тя е негова пленница.
Лоялността е избор. Избор е и какво да направим, когато една връзка се окаже не това, което сме очаквали. Мъжете могат да изберат да прекъснат връзка без страх от смъртоносна разправа - статистиката сочи друго за жените. Друго, което прекалено често идва с ограничителни заповеди, системен тормоз, счупени кости, кръв по пода или ковчег.
Справедливо е правото на избор връзката да приключи - без всякакви уговорки - да има както всеки мъж, така и всяка жена. Несправедливо е всяка седмица да научаваме за жена, платила с живота си за това, че не се е вписала в нечии очаквания.
Мария Спирова
