Чета и слушам суперлативите за концерта на Лили Иванова в Арена “Спартак” в Кърджали.
“Лили - кълбо от уникален музикален талант, грация, ум, интелигентност, железен характер, мъдрост, нежна красота , перфекционизъм, отдаденост, любов… и още, и още…
Но най-важното е, че си я имаме, че продължава да ни омагьосва с песните си!”
“Благодаря за прекрасното изживяване! Една сбъдната мечта да бъда на концерт на Лили Иванова, една богиня на която се възхищавам и уважавам! Браво...продължавайте да радвате хората, които Ви обичат!”
“Арената, кръстена на гладиатор, разлюляващ Римската империя с битки, в наши дни е разлюляна от мелодичния чувствен глас и прекрасната музика на Лили. Браво Лили!”
“Това концерт на стадион ли е ? Вижда ми се доста голямо. Толкова много публика ! Браво!Успех!”
Да, такива суперлативи за Лили Иванова има след всеки нейн концерт. Вече 60 години!
В Кърджали обаче беше по-различно.
И за това “различното” искам да разкажа.
КАК ЗАПОЧНА ВСИЧКО
Идеята за този концерт се роди съвсем спонтанно. Той не беше включен в националното й турне за тази година.
На 22 юни в Кърджали бе представена книгата “Лили Иванова. Моят личен дневник”. Преди срещата с многобройните читатели, които се оказаха ненаситни да слушат разкази за Лили Иванова, екипът й се срещна с кмета на града д-р инж. Хасан Азис. Той попита защо тази година Лили Иванова е “заобиколила” Кърджали и не може ли да се намери дата, за да уважи почитателите си в града.
Последва телефонен разговор с Лили. Тя се съгласи, но постави условие - да пее в голяма зала. Оказва се, че вече е пяла в най-голяма зала в града, която събира 1200 души.
“Нямате ли по-голяма?”, пита Лили.
“Имаме”, казва някой от екипа на кмета и се сеща за Арена “Спартак”, която събира около 4000 души.
“Там искам да пея, щом ме каните”, казва Лили със звънлив глас, но с категоричност, която не търпи възражения.
И хвърля в ужас всички сътрудници около кмета, защото те знаят, че Арената е занемарена от 12-13 години. За последно през 2009-а година там се е провело голямо партийно мероприятие с участието на Ахмед Доган.
И после Арената е зарязана…
От екипа на Лили правят справка с възможните дати за нейното гостуване пред публиката в Кърджали и се уточнява... 13 септември.
О, ужас! За два месеца и половина Арената трябва да бъде приведена във вид, достоен да приеме Лили Иванова! Секретарките на кмета почват да кършат нервно ръце…
Чиновник от общината казва: "Това не е възможно! Там всичко е буренясало, сега сме в отпускарки сезон, няма откъде да намерим работници за ремонта".
“Ще намерим и ще приемем Лили Иванова на 13 септември”, отсича кметът и слага точка на коментарите в екипа си.
И за да няма разколебаване - след края на представянето на книгата, той съобщава новината за концерт на Лили в града и това гръмва в местните медии.
АРЕНАТА - КАТО В ДЖУНГЛА
На следващия ден, когато представители от общината отиват да видят състоянието на Арената, разбират, че е по-тежко, отколкото са си го представяло.
Амфитеатърът е обрасъл с дървета човешки ръст, седалките са изпочупен, сцената - занемарена. Веднага започва къртовски труд по изсичане на буренаците, подновяване на седалките, построяват се нови “римски” колони на сцената, изгражда се нова гримьорна с нов санитарен възел. Слага се ново осветление.
След два месеца стадионът посреща екипа на Лили Иванова лъснат, боядисан, греещ. Пред сцената са наредени бели столове с меки възглавници на седалките.
ГРИМьОРНАТА: ЧУВСТВАЙ СЕ КАТО У ДОМА СИ!
Гримьорната, боядисана и натъкмена, е обзаведена с чисто нова мебел, подбрана в бароковия ретро стил на Лили Иванова. Тоалетката, огледалото, масичката, дивана - всичко иска да каже на любимата певица: “Чувствай се като у дома си!”
“За нас Лили Иванова е голяма звезда и нашето отношение към нея е като към голяма звезда”, обясни цялата трескавост на подготовката и изисканост на обстановката кметът Азис.
Лили усети това специално отношение към нея. Тя е особено чувствителна, когато към нея се прояви уважение и връща стократно този жест. Почувства, че в този слънчев град хората са положили усилия, за да я видят и чуят и това емоционално й въздейства.
Публиката също беше уникална - от осеммесечната Нехир до достолепни беловласи хора, който подпираха годините си на бастуни и бавно, бавно се изкачваха по трибуните, за да се настанят и да преживеят миговете на върховна наслада.
ЛИЛИ - ИНЖЕКТИРАНА С ЕНЕРГИЯ
Лили Иванова пристигна в Кърджали след обяд, веднага започна репетиция, която свърши малко преди концерта. После грим, обличане, качи се на обувките с 20 см ток и излезе на сцената, грееща от щастие.
И още с първата песен отпусна гласа си така, сякаш искаше да стигне до звездите, да напълни с музика и емоция огромното свободно пространство пред нея. И го направи - безцеремонно, красиво, романтично и въздействащо до изтръпване на мозъка. Разчленяваше музикалната фраза така, че тя се забиваше накъде дълбоко в сърцето, оставяйки й правото да те води в собствените ти чувства.
4000 души дишаха с нея. За части от секундата, която тя си поемаше дъх и притихваше - арената не дишаше в космическо мълчание… за да избухне в овации, когато гласът на Лили вече е отлетял във висините. Това беше уникална трескава обща пулсация на певица и публика, парализиращо вълнение на общо съпреживяване.
И понеже сцената беше малко далеч от първите редове на зрителите, в един момент импулсивно Лили поиска да се слее с публиката. Насочи се към стълбицата за слизане, абсолютно уверена в стъпките си, дори отказа помощта на охраната и пееща, тичайки слезе при хората. Жадна да грабне от тяхната емоция и да покаже своя величествен пример за неуморност и тотална отдаденост на изкуството.
ПЪЛНИ СМЕ С ФАЛШИВИ НЕЩА
В един момент микрофонът й отказа. Тя даде знак на тонрежисьора Ачо, че има проблем, той се доближи до нея и докато тя продължаваше да пее, смени батерията и й върна микрофона. Лили довърши песента си, без никакво притеснение, но това веднага предизвика коментара й: “Пълни сме с фалшиви неща в държавата – микрофонът спря, батериите фалшиви, добре, че ние тук сме истински“. Без да съзнава, в този момент Лили Иванова сложи диагноза на цялото ни общество - фалшиви политици, фалшиви бизнесмени, фалшиви отношения, фалшиво изкуство.
Тя обича да се шегува, особено със себе си, но е критична и към другите и с тънкото си чувство за хумор поставя безкомпромисно нещата на мястото им.
ХИТЪТ “КАМИНО”
Тази година хитът в турнето й е “Камино” в нов аранжимент. Слушала съм изпълнението й няколко пъти в зала, но това което Лили направи в Кърджали, под звездите, беше неописуемо като въздействие.
Цялата мощ и красота на гласа й се извиси тази вечер.
И се сетих за една случка с нейното “Камино” през 1973 година, когато отива на фестивала на естрадната песен във Виня дел Мар - Чили. Публиката я посреща враждебно, защото е единствената представителка на страна зад Желязната завеса. Освиркват я, дюдюкат й, тропат. Тя не се притеснява. Запява “Камино”, освиркванията продължават. И … изведнъж спират. Настъпва тишина. Само гласът на Лили лети над публиката “Ай, Камино, Камино”. Песента свършва. Тишината продължава секунди и изведнъж всички скачат на крака и започват продължителни овации и адмирации. В очите на Лили заблестяват сълзи. За първи път в история на фестивала журито решава да даде извънредна награда и тя е за Лили Иванова от България и нейното “Камино” и “Обичам те”.
По същия начин изригна и публиката в Кърджали, изпращайки с нестихващи овации “Камино”: “Ай, пътниче, пътниче !/ Ти, който идваш, / слушайки моята китара/ в планинската земя, / и луната ме придружава/ ай, Камино, Камино…”
Цялата тази емоционална приказка завърши с още нещо нетрадиционно за Лили Иванова. Знае се, че освен музикантите, тя не допуска никого на сцената до нея. На 13 септември направи изключение - покани кмета на Кърджали, за да му благодари, а той пък не скри възхищението си и изреди кметовете на всички общини в района, с чиито усилия този концерт стана факт. Това беше жест, който Кърджали ще помни.
А Лили… след концерта и емоционалната еуфория, събра кротко багажа си от гримьорната, преоблече се и грееща от въодушевление отпътува за София. Без да покаже капка умора…
Сигурна съм, ако й бяха казали - почваме нов концерт сега, отговорът щеше да бъде само един “Готова съм!”
Защото на сцената Лили е истинска и за песента й няма умора.
