За разлика от текстовите модели като ChatGPT, физическият ИИ трябва да овладее зрението, пространственото възприятие и взаимодействието между предмети.
Двойка въртящи се роботизирани ръце с човешки размери, създадени за изследвания във физическия изкуствен интелект, копират движенията на оператор с VR-очила, който размахва длани като илюзионист.
С достатъчно обучение подобни механични ръце могат сами да изпълняват ежедневни задачи, казват от токийската компания Enactic, която разработва хуманоидадни роботи за миене на съдове и пране в японски домове за възрастни. Така изглежда бъдещето на изкуствения интелект, който започва да навлиза във физическия свят чрез умни роботи, автономни автомобили и други самостоятелно работещи машини.
„Следващата вълна в ИИ е физическият ИИ“, заяви миналата година изпълнителният директор на Nvidia Дженсън Хуанг. Това е „ИИ, който разбира законите на физиката, може да работи сред нас и да възприема света“, добави той.
Технологичните компании наливат огромни средства във физическия ИИ, а Morgan Stanley прогнозира, че до 2050 г. в света може да има над един милиард хуманоидни роботи. Еуфорията се подхранва и от видеоклипове, най-вече на китайски роботи, които танцуват на песни на Тейлър Суифт или пренасят тежки предмети с лекота.
Успоредно с обещанията за роботи икономи от научната фантастика, надпреварата поражда тревоги за загуба на работни места, за личната неприкосновеност и за това колко време ще е необходимо, преди тези машини да станат действително полезни.
Хиро Ямамото е 24-годишният изпълнителен директор на Enactic, чийто тренировъчни устройства OpenArm се използват от Nvidia и водещи университети като Stanford. Той планира от следващото лято да започне внедряването на ново поколение роботи „в среда, пълна с хаос и непрекъснати промени“ — като домовете за възрастни.
„Те трябва да са напълно безопасни“, казва Ямамото, „с мека външна повърхност, която не може да нарани никого“.
Всяка човешка роля
В китайския град Гуанджоу миналата седмица хуманоид с овална светеща „визьорна“ глава и бяло облекло, наподобяващо екипировка по фехтовка, премина бавно по сцената, посрещнат от възгласи. Това беше последният хуманоид, представен от китайския производител на електрически автомобили XPeng, който също залага на физическия ИИ.
Американските фирми отдавна привличат внимание — като Boston Dynamics с техните кучеподобни роботи. Държавната подкрепа и мощните вериги за доставки обаче дават преднина на китайските конкуренти като Unitree Robotics и EngineAI.
„Не знам колко робота ще продаваме след десет години, но мисля, че ще са повече от автомобилите“, заяви шефът на XPeng Хъ Сяопън.
Роботите на XPeng могат да ходят и да танцуват автономно, но способността им да боравят с предмети — далеч по-сложно умение — не е демонстрирана масово.
Според Хъ е малко вероятно тези машини скоро да заменят работници във фабриките, тъй като дори една роботизирана ръка струва колкото заплатата на китайски работник за години напред.
Въпреки това XPeng вярва, че с достатъчно данни и обучение хуманоидните роботи един ден ще могат да изпълняват „почти всяка човешка роля“ — от бавачка до домашен готвач или градинар, каза съпрезидентът на компанията Брайън Гу.
Обучение на терен
За разлика от текстовите модели като ChatGPT, физическият ИИ трябва да овладее зрението, пространственото възприятие и взаимодействието между предмети.
Ямамото обяснява, че в момента най-надеждният начин за обучение е роботите да се управляват дистанционно в реално време, като им се демонстрира как да изпълняват задачи. Само 30–50 демонстрации са достатъчни, за да се настройват моделите „визия–език–действие“.
Компанията е предложила на десетки японски домове за възрастни да използват роботите ѝ за най-рутинните дейности, така че служителите да се съсредоточат върху грижите за обитателите. В процеса физическият ИИ се обучава от реалния трудов опит и в бъдеще може да стане напълно автономен.
Американско-норвежкият стартъп 1X следва сходен подход с хуманоидния помощник NEO, който от следващата година ще бъде доставян в американски домове.
NEO струва 20 000 долара, но досега резултатите са колебливи — в едно видео роботът едва успява да затвори вратата на съдомиялна, дори когато се управлява дистанционно.
Физическите ограничения
Друг пример за неуспех дойде от Русия, където хуманоид се препъна и се строполи на сцената по време на своето представяне.
„Съществува голяма пропаст между софтуерния напредък и физическите възможности на роботите“, обясни Сара Адела Авад Гуаман, преподавател по роботика в Университетския колеж в Лондон. Тя посочи, че „природата показва как тялото определя адаптацията“ — като планинска коза, която се хлъзва на лед.
Въпреки техническите ограничения се подписват сделки за милиарди. Японската SoftBank нарече физическия ИИ „следващата си граница“ и обяви покупката на ABB Robotics за 5,4 милиарда долара.
Автоматизацията повдига въпроси за бъдещето на труда, но според Авад няма място за паника.
„В крайна сметка нашето усещане за допир е несравнимо“, категорична е тя. | БГНЕС, АФП
