* свободен човек (от лат.)
Стана традиция Вежди Рашидов да посреща рождения си ден - 14 декември - с изложба. Така е и тази година. В навечерието на своята 72-годишнина, той подреди десет акварела и две бронзови скулптури в Арт галерия “Vejdi”. Творбите са вдъхновени от неотдавнашно съвместно пътуване до Гърция с дългогодишния му приятел Захари Каменов, който пък излага десет живописни платна и две керамични скулптури - ангели.
“Пейзажи от Гърция” е замислена специално за Коледа. Изложбата е магичен слънчев лъч в най-късите и мрачни дни на годината, който ни подсказва, че пак ще има лято и море. “Пейзажът носи една интимност, в която ние съзнателно или несъзнателно съществуваме. Това е средата, в която всичко останало носим като духовен потенциал”, казва Вежди Рашидов и допълва: “При цялото това отвратително ежедневие на мрак, на ужас, ние днес направихме една свежа, елегантна, красива изложба”.
До 8 август тази година Вежди Рашидов трябваше да съвместява твореца у себе си с битието на политик. Тогава, за една изпусната нецензурна реплика по повод протестите срещу домашното насилие, изречена в почивката на заседание на Народното събрание, но пред включен микрофон, той подава оставка като председател на Комисията по култура и като член на ГЕРБ, а на следващия ден - и като депутат.
Рамката, наложена му като дългогодишен политик (депутат в почти всички Народни събрания от 41-вото насам, включително като председател на 48-ото) и два мандата министър на културата (в първите две правителства на Бойко Борисов), очевидно е тясна за нестандартния, мъдър и чувствителен артист. Сега, отдръпнал се от политиката и за пореден път огорчен от нея, той има цялото време и пълната свобода да се отдаде на това, което умее най-добре - да твори.
За разлика от повечето хора, издигнали се по стълбицата на партийната йерархия, Вежди Рашидов влиза в политиката като богат човек, спечелил слава и прилично състояние благодарение на собствения си талант и труд. Затова, когато по време на министерстването му го обвиняват, че е милионер, некомпетентен и “мултак”, отговаря на хулителите както трябва - чрез съд. Приема само шеговитата титла, дадена му от покойния шеф на “Мултигруп” Илия Павлов на 45-ия му рожден ден - “главен мултак на републиката”. На злостните коментари отговаря: “По-добре мултак, отколкото калтак!”
Вежди Рашидов никога не е бил галеник на съдбата. Майка му, народната певица Кадрие Летифова, загива в катастрофа едва на 32 години, когато той е на 11. Баща му и по-големият му брат работят в мините из Родопите, а него го дават в сиропиталището в с. Студен кладенец, Крумовградско. Там завършва седми клас и кандидатства в Художествената гимназия в София. Първата година не го приемат, но той упорства и на втората успява. Ученическите и студентските му години са борба за оцеляване. Работи в ателиетата на професори от Художествената академия и едновременно се учи от тях, през ваканциите копае в рудниците на Мадан. Топи асфалт като общ работник на гара Искър, разтоварва вагони на Сточна гара.
През 1985 г. спечелва конкурс и заминава във Франция, макар и след доста перипетии - от МВР не го пускат, но Георги Джагаров, тогава зам.-председател на Държавния съвет, гарантира за него. Вежди Рашидов решава да остане в Париж и година и половина прекарва на един таван без виза и без пари. Накрая се връща, а Джагаров го нарича “блудният син”.
Скулпторът никога не забравя тъжното си детство, затова години наред помага на сиропиталището, където е живял. Докато то съществува, редовно прави дарения от маратонки, дрехи, храна, учредява стипендии, които плаща със заплатата си на депутат. Праща дарения в Дома за артисти ветерани. С лични средства подпомага лечението на наши творци.
Потресен от жертвите на земетресението в Армения през 1988 г., художникът дарява лични 60 000 долара на пострадали, за което страната и досега му е признателна. Прави безвъзмездно 18-метровия паметник, посветен на децата, загинали в река Лим. В зората на демокрацията купува на болницата в Кърджали апарат за хемодиализа, а на поликлиниката в града - автомобил. Вечно благодарни ще му бъдат близките на леяр, изгубил зрението си при инцидент, на когото Вежди се съгласява да дари роговиците на починалия си брат.
Има афинитет към доброто изкуство
В моята професионална кариера г-н Вежди Рашидов ми е помагал много. Винаги се е отнасял добре към моята работа. Той има афинитет към доброто изкуство. Смятам, че в Пловдивския театър правехме добри неща и той беше като един здрав гръб зад нас. Помогна за ремонта на театъра. Това са неща, които човек не може да забрави. Харесвам го и като човек.
Кръстю Кръстев, министър на културата
Свързва ни приятелство
С Вежди ни свързва приятелство. Правили сме доста изложби заедно преди години - от Париж до Токио, в Амстердам, Виена, Белград, Анкара, Сеул... Пътувахме много. Бяхме млади, доста по-млади. Получи се една пауза, понеже той се занимаваше активно с политика. И това е една поредна изложба, съвсем спонтанна. Идеята изникна в края на лятото, когато бяхме в Гърция. Аз показвам предимно пейзажи с маслени бои, рисувани тази есен, специално за галерията на Вежди - за да сложим малко повече светлина в светлата му галерия.
Захари Каменов, художник
Завиждат му хора, лишени от талант
Човек с неспокойна гражданска съвест, по характер е импулсивен и трудно се сдържа да не каже това, което мисли. Това, разбира се, предизвиква у мнозина отрицателни реакции, в повечето случаи за истината му плащат не с любов, а с омраза. Неговият талант, неговата световна известност и неговата извънредна популярност у нас събуждат у някои невъздържана завист, особено озлобени към него са хората, лишени от талант.
Стефан Цанев, писател
Признание по цял свят
Вежди Рашидов е един от първите наши творци, които в соц времената тръгват по света. Не се знае колко точно изложби е направил, но със сигурност са повече от 50. Само в Париж престижни галерии организират осем пъти негови самостоятелни изяви. Произведения на скулптора има в много частни колекции и музеи в чужбина - в Москва, Кьолн, Ереван, Варшава, Токио, Париж, Торонто, Анкара. Носител е на орден “Стара планина” I-ва степен, връчен му от президента Георги Първанов през 2002 г.
trud.bg
