ВМЕСТО ДА МИ ИЗПИШАТ ВЕЖДИТЕ, МИ ИЗБОДОХА ОЧИТЕ /според някои обратното/
Звъни се, на служебния телефон в работата(голямо учреждение, в което много се държи на етиката и етикета):
Аз: Ало, шефе, за ведомостите ли? Почти съм готова, тук само последна проверчица и ти ги качвам.
Шефа: Остави ти ведомостите, Коемджиева, ами ми кажи какви са тея пратки от тебе?
Аз, недоумяващо: Пратки ли? Какви пратки?
Шефа: Значи, това, че е казано, че тук може да ви доставят пратките, не значи че трябва да се прекалява. Хубаво, Дванайсе кила храна за котки мъкна оня ден по стълбите. Хубаво, новите стопове за Опела и те тука, ама вече прекаляваш.
Аз,притеснено почвам да прехвърлям в ума си какви доставки чакам и освен едно по-секси бельо за Свети Валентин, което се забави и един тиган на промоция, нищо друго не изплува в ума ми. И тогава се сещам. Започват да ме заливат топли вълни,изпотявам се и ми прилошава: Ох, за препарата за хемороиди ли, шефе? Не, не той не е за мене, ами той се ползва при малките котета като им се възпали дупето.
Шефа, повишавайки тон: Коемджиева, не се прави на интересна. Тук има цяла кутия с презервативи за теб!
Аз, тотално неадекватна вече: Кутия? Презервативи? За мееен?
Шефа: Да, за теб. Получател: Х. К.
Аз: Ама, шефе, трябва да е станала грешка. Аз не съм поръчвала презервативи. Аз дори не правя... аз... аз нямам нужда от такива неща. Това трябва да е шега. Пише ли кой ги изпраща?
Шефа: Пише, пише. Е***** Ч******
Аз, в ступор: Е, са вече я смазах!!
Шефа: Е, значи са за тебе, щом знаеш от кого са.
Аз: Не съм поръчвала никакви презервативи. Тази жена ще ме побърка.
Шефа: Чакай малко сега. Дай отначало. Коя жена и какво става тук, защото взе да ми писва вече, Коемджиева.
Аз, със световъртеж и пред припадък:
Баба ми.
Шефа: Ама защо не каза така отначало бе, Коемджиева. Ми тя баба ти за тебе се грижи. Аз си помислих, че тук вече на публичен дом сте го ударили.
Аз: Не. Аз не знаех. Не съм искала. Аз не правя...тоест, нямам нужда. Някаква грешка е това.
И започвам да прехвърлям кадри в главата си как бавно и мъчително...тя пък е възрастна и не върви...как просто ще я навра в кучи гъз.
Шефа: Ама все пак по-секретно другия път, Коемджиева. Какво е това “презервативи 20 броя за Х. Коемджиева;да се достави преди Свети Валентин и със здраве да си ги ползва”. Та чак и поздравителен адрес. Не знам какви си ги вършила на Свети Валентин, твоя си работа, но все пак това е работното ти място и се съобразявай.
Аз, нещо средно между хлипане и истерия: Отказвам да приема пратката. Няма да се излагам тука.
Шефа: А, отказваш. То вече целия ****(работното ми място, около само 400човека) знае, ти да се излагаш... Ела си ги вземи и кажи на баба ти следващия път малко по-интимно така.
Маниерът на общуване в офиса от “Добър ден”; “ Привет, как е?” рязко мина на “Оо, кво става и по-скоро става ли?”; “Коемджиева, да ти се намират някакви предпазни средства”, а мъжете взеха да ме гледат някак с уважение.
А какво каза баба ми по случая: За една жена, търсеща си мъж, най-лошия атестат е да я мислят за недоклатена. След време ще ми благодариш.
