Когато човек осъзнае, че повечето му негативни емоции при отношенията с други хора (притеснение, срам, недуобство и т.н.) са просто проекции на собственото му мислене и отношение, тогава животът му ще стане много по-лесен и разбираем.
Човек, който много се притеснява, че може да се изложи и засрами (да изглежда "криндж", както казват младите) пред други хора, най-често приятели или роднини, почти винаги е същият човек, който изпитва най-силно презрение и "кринджва", когато някой друг леко се поизложи нещо.
Човек, който се срамува пред приятелите си, защото е поизостанал спрямо тях в живота и много се притеснява от сравнения и въпроси (поради което почва да избягва да се вижда с тях) - това е същият човек, който би съдил най-строго свой познат или приятел, който е поизостанал назад "в класирането" на живота.
Човек, който никога не се е влюбвал в характера и душата на някоя жена,а само във външността, е дълбоко в себе си убеден, че никоя жена не може да го хареса заради характера му.
Човек, който лесно и бързо отписва другите хора, когато допуснат грешки и не вярва, че могат да се поправят и реабилитират - същият човек, когато той допусне големи грешки, не може сам на себе си да си прости и не вярва сам на себе си, че може да компенсира - и започва да затъва още повече заради една-две грешки, които обаче в неговото съзнание са непростими.
Всичко, което толкова ни плаши като хипотетична реакция спрямо нас от другите хора е просто едно имагинерно огледало, в което виждаме себе си и собственото си отношение към другите. И на подсъзнателно ниво сме убедени, че всеки мисли, оценява, съди и реагира по същия начин, по който го правим ние.
Със същото отношение, с което съдиш другите за грешките, после подсъзнателно съдиш така и себе си за своите - но в съзнанието си погрешно мислиш, че другите те съдят (а всичко това е проекция на собствените ти мисли). Така, че ако видиш някой да сбърка и да се изложи малко, макар да е имал добри намерения, не се "кринджвай" и не го гледай осъдително, а му дай повече благоволение - "сбърка малко, но важното е, че се опита, нищо кой знае какво не се е случило". И следващият път, когато ти изпаднеш в тая ситуация, ще усетиш как вече не потъваш в земята от срам, а изпитваш към себе си същото благоволение, което си изпитал към другия.
Тихомир Чергов
