Свърши се. Една от надеждите на досегашните властници рухна като витрина под автомобил. Въпреки всички подигравки, подмятания, компромати и кофи с медийна помия, Бойко Рашков вече е титулярен министър на вътрешните работи.
Според оптимистите в окопа на Бойко Борисов и присъдружните им медии и социологически агенции, министерстването на Рашков ще е от ден до пладне, защото коалиционното правителство на Кирил Петков щяло да сдаде багажа при първия по-сериозен проблем за решаване.
Според оптимистите в отбора на новото управляващото мнозинство, четворната коалиция е обречена поне на две години живот - колкото да направи изчегъртването на "белите якички" и "дебелите гуши" необратим процес.
Според нашето скромно мнение, ако не правят резки движения и подходят към
съдебната реформа и озаптяването на корупцията
рационално и без да робуват на юридическите мантри, коалиционните партньори спокойно могат да изкарат пълен мандат. Че и да повторят, ако решат.
И каква тук ще е ролята на Бойко Рашков, че животът и жизнеността на кабинета да зависят от поведението му? Отговорът звучи странно, но... само звучи: той основно ще пречи на статуквото, задкулисието и висшата съдебна номенклатура да продължат с провалянето на трите ни ключови ангажимента като пълноправни членове на Европейския съюз: въвеждането на електронното управление, радикалната съдебна реформа и запушване на корупционните "кратери" в законодателството.
Едва ли някой си прави илюзиите, че като шеф на МВР той така ще организира работата на повереното му ведомство, че още утре корумпираните политици, чиновници, магистрати, ченгета, кметове, общински съветници и т.н.
ще се строят в две редици и с песен на уста
ще... хукнат да си "окупират" килии със здрави прозорци или с южно изложение.
Това няма как да стане, защото между разследващите полицаи и съдебните зали се е проснал анклава на държавното обвинение, през което даже и пиле не може да прехвръкне без съответната санкция. Колкото и да се правят на света вода ненапита, Иван Гешев и подопечните му по-дребни началници в държавното обвинение, нещата в обвинението не са мръднали от епохата на Татарчев и Филчев (1992-2006 г.): прокурорите си правят каквото си искат и все някой друг им е виновен.
Примерите са стотици и хиляди, защото откакто Борис Велчев наследи Филчев през февруари 2006 г., досега са
прекратени по давност близо 1.2 милиона досъдебни производства.
Най-малко 25% от тях са били образувани срещу известни извършители, т.е. поне 300 000 разкрити престъпници са се разминали с решетките заради най-обикновена некадърност или престъпна "небрежност", меко казано.
До 2009 г. главен виновник за това беше следствието и от време на време - съда. След ликвидирането на следствието като орган на досъдебното производство, между другото - в тотално нарушение на конституцията, прокуратурата и МВР заживяха под един покрив и в редките случаи, когато гръмнеше скандал с избягал мафиот или оправдан "висок престъпник", целият гняв започна да се стоварва върху съдиите.
С влизането на Бойко Рашков в МВР през май тази година, на главния прокурор и близкото му обкръжение им се наложи да обърнат палачинката:
Враг № 1 станаха оперативните работници и разследващите полицаи.
С едно много важно и мноого йезуитско уточнение: те са прекрасни и почтени професионалисти, но заради "милиционера Рашков", който преди да тръгне на работа изпивал по половин литър ракия на закуска, нямали никаква възможност да си вършат работата по закон и съвест.
Смешници!
Всички други епитети толкова бледнеят, че няма как да оцветим с тях "интелектуалните" усилия на Бойко Борисов, съпартийците и коалиционните му партньори от т. нар. СДС и "Гергьовден" да катурнат дистанционно Бойко Рашков.
Никаква работа не върши и нескопосания съпорт на Иван Гешев, хеле пък в случая с градските прокурори, натискани и мачкани от антимафиотите с цел проваляне на делото за откраднатите "магистрални" милиони.
Логическата конструкция е елементарна и
буди присмех дори у кандидат-студентите по право:
директорът на Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" и колегите му принуждават прокурори от Софийска градска прокуратура да извършат престъпление по служба (никой досега не го е казал в прав текст, но точно за това става дума), а разследването е възложено на... най-ниското звено в йерархията - Софийската районна прокуратура.
И те не случиха на "пациент" с Бойко Рашков. Точно, както в периода 1998-2001 г. не случиха премиерът Иван Костов и неговите вътрешни министри Богомил Бонев и Емануил Йорданов, главният прокурор Никола Филчев и неговите ортаци Цеко Йорданов, Спартак Дочев и две трети от следователите в Столичната следствена служба, председателят на Върховния касационен съд Иван Григоров и съпартиецът му Васил Гоцев - министър на правосъдието, шефът на парламента Йордан Соколов и легендарните му "пудели" от групата на ОДС...
С две думи - по онова време всички власти едновременно бяха вдигнали мерника на Бойко Рашков и го атакуваха по всички фронтове и с всички възможни и невъзможни средства: подслушване на телефоните, фабрикуване на компромати, дори
задържане и изтезание на негов уж съучастник...
Върховете на сладоледа са три
- провалиха избирането му за главен прокурор чрез абсолютно немотивираното разбиване на Националната следствена служба на 29 независими едно от друго "парчета";
- изхвърлиха го от Висшия съдебен съвет чрез решение на Конституционния съд, сезиран с депутатска подписка, в която 6 от 48-те подписа се оказаха... доказано фалшиви;
- "някой" открадна жалбата му до Съда по правата на човека в Страсбург.
Така че, уважаеми депутати от опозицията, затегнете коланите и затворете устите. Интересното предстои, насладете му се, ако ви стиска. И стойте по-далеч от запалената лампа, противопоказно е...
А да - и помнете: следователят Бойко Рашков е толкова милиционер, колкото пожарникарят Бойко Борисов е полицай.
https://www.banker.bg/
