Защо цели градове изпадат в масова психоза

Суеверия, стрес и социално напрежение водят до колективна лудост

Истериите демонстрират силата на съвкупните емоции

От векове човечеството преживява необясними явления на масова истерия, при които цели общности се оказват в плен на странни и ирационални страхове или поведение. Тези случаи остават загадка за историци и психолози, демонстрирайки удивителната способност на човешкия ум за колективна лудост. Има много интригуващите примери за масова истерия, която разтърсва цели градове и региони през вековете.

Танцова чума от 1518 г.

По време на танцовата чума, продължила почти месец, загиват 15 души.

През юли 1518 г. жителите на Страсбург, разположен на територията на съвременна Франция, стават свидетели на невероятен спектакъл. Всичко започва когато някоя си фрау Трофеа излиза на улицата и започва да танцува. Танцът ѝ продължава няколко дни, без да спира. Постепенно други жители на града се присъединяват към нея и скоро стотици хора танцуват ден и нощ, без да могат да спрат.

Това явление е наречено "танцова чума". Според историческите записи в пика на истерията до 400 души танцуват едновременно по улиците на Страсбург. Много танцьори умират от изтощение, инфаркти и инсулти. Градските власти са объркани и дори построяват специална сцена, вярвайки, че ако хората получат възможност да „танцуват“, епидемията ще спре. Това обаче не помага.

Изследванията показват, че около 15 души загиват по време на танцовата чума. Епидемията продължава около месец, преди постепенно да отшуми. Все още няма консенсус относно причините за това явление. Някои историци спекулират, че може да е причинено от отравяне с мораво рогче, гъба, открита в ръжта, която причинява халюцинации и конвулсии.

Салемски лов на вещици

През 1692 г. малкото градче Салем в Масачузетската колония става епицентър на най-скандалния лов на вещици в историята. Всичко започва, когато няколко млади момичета показват странни симптоми: те крещят, издават странни звуци и се оплакват, че се чувстват ухапани и ощипани от невидими сили. Скоро съмненията в магьосничество надвисват над местните жители и паниката обхваща целия град.

В краткия период между февруари 1692 г. и май 1693 г. повече от 200 души са обвинени в магьосничество. Процесите срещу предполагаемите вещици се провеждат в специално създаден съд. В резултат на това 19 души са обесени, един човек е убит под изтезания и най-малко още петима умират в затвора, докато чакат съдебен процес.

Данните на историците показват, че около 50% от обвиняемите се признават за виновни, надявайки се да избегнат смъртното наказание. Сред обвиняемите има хора на различна възраст и социално положение, включително и 4-годишно дете, а повече от 70% от обвинените са жени.

Ловът на вещици в Салем е отличен пример за това как масовата истерия може да доведе до трагични последици. Той демонстрира опасностите от суеверието и предразсъдъците, особено във времена на социално напрежение и страх.

Големият страх във Франция

През лятото на 1789 г., на фона на започващата Френска революция, вълна от паника, известна като Големия страх, залива френската провинция. Селяните са обхванати от ирационален страх от уж приближаващите бандити и чуждестранни наемници, за които се носи слух, че унищожават реколтата и опустошават селата. Паниката довежда до масово въоръжаване на селяните и атаки срещу замъците и именията на благородниците. Хората напускат домовете си в паника, разпространявайки слухове. В някои региони селяните дори изграждат барикади и организират патрули, за да се защитят от несъществуваща заплаха.

Историческите изследвания показват, че вълната на Големия страх  обхваща над 40% от Франция. В някои провинции до 90% от населението е обзето масовата истерия, а около 150 замъка и имения са разрушени или повредени. И всичко това се случва на фона на реални политически и социални промени, което прави Големия страх уникален пример за взаимодействието на масова истерия и революционните настроения.

Война на световете

На 30 октомври 1938 г. американската радиостанция CBS излъчва програмата „Войната на световете“ по романа на Х. Уелс, адаптиран от Орсън Уелс. Предаването е оформено като поредица от новини за марсианско нашествие, което предизвиква паника сред слушателите, много от които вярват, че случващото се е истина. Хиляди хора в цялата страна са обзети от страх, някои бягат по улиците, други се барикадират в домовете си или се опитват да напуснат градовете. В някои райони има задръствания и прекъсвания на телефонните линии поради огромното количество обаждания до полицията и радиостанциите.

Според проучване, проведено след инцидента, около 12% от радиослушателите (приблизително 1,2 милиона души) изпитват някаква степен на паника. От тях около 28% се опитват да проверят информацията, като се обръщат към други източници. Интересното е, че повече от 70% от повярвалите в реалността на нашествието са със средно или висше образование.

Този инцидент демонстрира силата на медиите и способността им да влияят на общественото съзнание. Освен това повдига въпроси относно критичното мислене и значението на проверката на информацията, което е особено актуално в съвременната епоха на фалшивите новини.

Автор: Румяна Генадиева

trud.bg