“Уморена …, гладна хиена, в кабинета влизам …c мустаци натъкмена, бойно пременена, без пукнат грош в джоба… в този час”, слушам песента, която разкрива много знакови стереотипи, които се отнасят към жените в България, както - в по-малка или в по-голяма степен - и в останалата част от света. В песента се използвани три такива негативни стереотипа: че жените продават телата си, за да се издигнат в живота, докато интелектът им е напълно игнориран като незначителност; че жените, които търсят реализация на висока позиция с власт са квалифицирани като болезнено амбициозни и агресивни „хиени“; че жените са готови да използват всички средства, за да избягат от бедността, включително секс и корупция. Песента, разбира се, атакува и това, което се възприема като основната сила на жената – нейната външност - с идеята, че като се очерни външността ѝ това окончателно ще унищожи авторитета ѝ.
Тази песен не можеше да бъде написана нито за бившия премиер (въпреки, че той е бил равноправен участник в предполагаемата афера), нито за който и да е друг мъж. Тя можеше да бъде написана само за жена. Защо? Поради асиметрията в начина, по който се оценяват мъжете и жените в обществото: качествата, които се възприемат за положителни при мъжете, се превръщат в отрицателни при жените. Например, за един мъж е похвално да бъде амбициозен и да търси власт, но за една жена това е омерзяващо. Един мъж бива оценяван професионално според професионалните му постижения, а не по външния му вид. Една жена се оценява най-вече според външния ѝ вид, особено сексапила ѝ, а не толкова според постиженията или потенциала ѝ.
Въпреки, че текстът на песента пропадна до нови нива на дъното като използва една жена, оттеглила се от политиката, за оръжие в политически войни, нито едно от посланията в песента не е ново, когато става въпрос за представянето на Лена Бориславова в новинарските медии. Начинът, по който Бориславова е обрисувана в медиите в България, е прозорец към отношението на нашето общество към жените, към тяхната роля в политиката и в други обществени сфери. Когато скандалът за предполагаемата афера на Бориславова с тогавашния премиер Петков беше отразен в медиите в средата на 2022 г. и които в крайна сметка я прогониха от политиката, аз бях шокирана от неприкритото словесно насилие, на което беше подложена тя от страна на медиите. Това ме накара да напиша за отношението на медиите към Бориславова в последния си доклад „From Outrage to Opportunity“, който беше публикуван в Internews в края на миналата година и бе отразен в много водещи новинарски публикации по света.
Анализът на портрета на Бориславова, обрисуван в 24 от статиите с най-висок рейтинг в Google по темата между 15 юни и 29 август 2022 г. в българските новинарски медии, извършен от консултантската компания AKAS, разкри, че медиите са атакували яростно Бориславова по тази тема, но не и Петков. Освен това, използваните аргументи срещу нея не бяха от политическо, а по-скоро от лично естество.
58% от анализираните статии, написани по темата за предполагаемата афера, включват сексуални препратки към Бориславова, 33% се позовават на външния ѝ вид и същият процент статии използват унизителни термини, за да я опишат. Една статия носеше заглавие „Прелъстена и изоставена. Съдбата на много боклуци”. Други статии я описват като напориста, огнена или амбициозна брюнетка (но не и с професионални термини). Една статия в голям български вестник направи следното особено унизително обобщение: „Една българска поговорка най-добре изразява темата: “Краката му мие, водата му пие” - отнася се за жените, които обслужват мъжете във властта и вместо да бъдат обгрижвани любими, те са превърнати в жалки конкубини.” За съжаление само 38% от статиите дадоха глас на самата Бориславова. „Да се занимаваш с политика в България си има своята цена“, заключи тя по повод решението си да се оттегли от политиката.
Аз бих добавила, че цената е особено висока за жените, които се занимават с политика в България.
Според проучване за равенството между половете на Евробарометър от 2017 г. в 28 държави от ЕС, българите са на второ място с вярването си, че равенството между половете е постигнато на ръководни позиции в компаниите в България, и на четвърто място с мнението си, че в страната ни няма проблем с начина, по който жените са представени в медиите и в рекламите.
А всъщност жените в българските медии, за разлика от мъжете, често са представяни в традиционна, подчинена и дори обидна светлина. Техните гледни точки са маргинализирани в новинарските медии. Анализът на глобалната новинарска база данни GDELT, който моят екип направи, разкри, че през 2022 година гледните точки на мъжете са били цитирани 3 пъти по-често от тези на жените в онлайн новините в България (в световен мащаб мъжете са цитирани два пъти по-често от жените).
Отговорът на това привидно противоречие между оптимизма на българите, че сме постигнали равноправие между половете и неравноправното отношение към жените в новинарските медии, се съдържа в про-мъжките пристрастия и традиционни ценности, които определят ценностната система на българите. Например, ние сме на първо място в Европа с разбирането/вярването си, че най-важната роля на мъжа е да печели, а на жената да се грижи за семейството си. Също така ние сме на седмо място в Европа по склонност да смятаме, че жените нямат необходимите качества/умения да заемат отговорни позиции в политиката.
За да променим статуквото е важно първо да осъзнаем, че противно на нашите убеждения, жените в България далеч не са отразявани справедливо в медиите. Дори експерти, които защитаваха Бориславова от излятата върху нея кал миналата седмица, като психоложката Ани Владимирова в интервю по Нова телевизия, я нарича „момичето“, а авторите на песента – „мъжете“. Този подсъзнателен подбор на думи незабавно и незабележимо подронва авторитета на Бориславова в очите на обществото.
Но, добрата новина е, че 82% от българските журналисти смятат, че тяхната журналистика трябва да насърчава толерантност и културно многообразие. Най-добрият начин да постигнем тази толерантност е да следваме простичкия съвет, който известната британска журналистка Мери Ан Сигхарт даде, когато неотдавна я интервюирах за това какво трябва да правят журналистите, за да се борят с пристрастията си към мъжките гледни точки и предразсъдъците срещу женските в новините: „…Когато журналист пише за жена, той или тя винаги трябва да се питат: „Бих ли казал(а) това за мъж?“ Така, когато правим безпочвени коментари за това какво носят жените, как изглеждат, какви са техните прически, нека се запитваме: „Бих ли написал(а) това за мъж?“, и ако отговорът е отрицателен, тогава изтрийте написаното.“ Когато започнем да изтриваме много от написаното от нас преди да го публикуваме, на по-малко жени като Бориславова ще се налага да се оттеглят от обществената арена, а животът на всички ни ще стане по-справедлив и многопластов.
