Всички са чували за софийските подземия. Те са някогашни бомбоубежища, които днес кръстосват цялата столица. Отдолу. Само един от тях се поддържа и пази от общината до днес - започва от Народното събрание, минава през Президенството, Министерски Съвет, Военна Болница и стига до Южният парк. Останалите тунели от десетилетия се използват като жилища от цигани, клошари и бездомници.
Общото между обитателите на софийските подземия е, че всички те внимават да не се разбере къде пребивават. Те умело избягват темата, питаш ли ги - някои побягват, други започват да заекват и почти никой не признава, че има живот под земята.
„Там се случват ужасни неща. Има ги всякакви, дори убийци. Но на всички им е забранено да говорят за тунелите. Ако някой проговори, може да го чака най-лошото. И за да са сигурни, че ще мълчат, ги следят - кой какво прави, къде проси, къде краде, къде рови по кофите… И ако не си върши работата – отново го чакат санкции. А те са различни – може да не му се дава да яде, да не му се дават да проси, да го изгонят, а може и да има физическа разправа.” Петър се представя като интелектуалец и казва, че е под неговото ниво да се завира вътре, нищо че и той е изпаднал в немилост. Той си е намерил мазе за нощуване и му е добре. А и честно казано го било страх от хората от тунелите…
„Тунели има по целият град. Но основните са тези под центъра. В тях се събират най-много хора - в квартал Лозенец (близо до хотел Кемпински), шахтите около НДК, в градинката на Съветската Армия, под Южния парк, Сточна гара, Лъвов Мост, Централна гара, под парка на „Опълченска” и „Пиротска”... Има даже и тунел, наречен „Бронкс”, който излиза близо до Докторската градинка, ама там дори такива клошари като мене не смеят да влизат… Иначе има много подземия и по крайните квартали, но те са за дребните мишки. Важните тунели са в центъра на града.”
„В тунелите се укриват всякакви, дори убийци, бягащи от закона. Затова слизането долу е трудно. Щото може и да не излезеш. Има всякакви прослойки, които си живеят там. Да отидеш там е все едно аз да дойда у вас без да те питам и без да почукам. На важните входове слагат и „патрул“, който наблюдавал кой влиза и излиза от тунела. Иначе отделните подземия нямат общ тартор. Всеки тунел си имал свой шеф, който си избират по различни показатели: старост, най-дълго прекарано време в тунела, най-силен, най-умен или най-опасен… Но всички, които живеем под земята се познаваме. Нищо, че нямаме право да ходим в чуждите.
Оказва се, че тунелите са такива, каквито си ги представяме – подземия, които продължават с метри надолу и се разклоняват като лабиринт. И всеки жител хваща своята пряка. Докато не стигне до дома си. „Домовете често се правят на най-широкото пространство. Понякога са огромни стаи, друг път - краят на тунела, който свършва с решетка. Повечето „къщи” са обзаведени. През зимата, поради минаването на тръбите на парното, е топло и приятно. През лятото е прохладно, защото долу настилката е гранит. И ток си имаме – в тунелите минават всякакви кабели и е лесно да се включиш. Във важните къщи и зали е светло като в ден. Иначе най-често ползваме крушки от 12 и 24 вата… По-заможните имат телевизори, хладилници и печки. Абе, съвсем нормално си е за живеене”
Иначе казано - животът долу протича така, както протича животът на нормалните, тези горе. Сутрин се става, работи се цял ден, вечерта се вечеря и на другия ден пак така. Долу обаче системата е стройна и има лидер. Всяко „семейство” се събира за вечеря. Всяка вечер. Тогава всички обитатели на подземието сядат заедно на масата в точно определен час. Храната се приготвя в казани през деня от жените в общността. За да си разпределят задачите, те се редуват - веднъж готвят едни, другите работят /крадат и просят/, следващия път – обратно. И тъй като всички жители от един тунел работят за един човек, парите се дават на него всяка вечер. После той праща някой до магазина, за продуктите за следващия ден. И така всеки ден… „Единственият проблем е къпането. Няма места за къпане долу. Като се затопли времето ходим и се мием навън. Но като стане зима изобщо не се къпем… А понякога отиваме до „Топлото“ на гарата. Там тече топла вода и затова така му викаме” - един от малкото минуси на подземния свят според Крум.
Работата: „Работата през деня може да е всякаква. На всички се поставят задачи вечерта. Едни простят, други събират от кофите, трети крадат, четвърти събират пластмасови бутилки, пети ходят да работят по обекти в строителството, шести чистят къщи, мазета и гледат около кофите за изхвърлени вещи. Абе, можеш да ни видиш навсякъде как дърпаме едни колички, пълни с всякакви боклуци. Ама ако щеш вярвай - това е най-доходоносният бизнес. Ние сме хора във ВИП-а на бизнесите! Щото никой друг не може да върши тая работа, само хората от тунелите.” Средната цифра, която заработва едно подземие на ден е между 500 и 1000 лева.
Според доскорошен тартор на тунелите с прякор Сакатия, един от най-доходоносните бизнеси е събирането на пласмасови шишета. Сакатия вече живее в Горна баня. Името му идва от факта, че е без два крака и една ръка. Но въпреки това всички долу много се страхували от него. Неговите хора ще познаете по това, че се движат с каруца, натоварена догоре с пластмаса и покрита с мрежа, за да не падне някоя бутилка. Една каручка на Сакатия дневно изработва около 200 лева. А той има 15-16, които работят без почивен ден в цяла наземна София.
Иначе повечето подземни тартори работят на райони. Ако се проси – всеки просяк да си знае ъгъла. В противен случай на секундата се появява някой, който да те сплаши. Ако навлезлият в чужди райони не се махне бързо, му се случва нещо лошо. Същите териториални разпределения важат и за кофите за боклук, особено в центъра на София. Знае се кой клошар в кои кофи трябва да рови днес. Ако някой краде от чуждите боклуци, може да предизвика борба между клановете. Но според Сакатия, вече нямало такива пререкания, защото се разбрали „по този въпрос”.
Ицо успява да допълни историята, като разказа, колко трудно се влиза в общността и колко „лесно” се излиза от нея. Само ако си нечий подземен роднина си уреждаш пребиваването бързо. Но ако не познаваш никой, нямаш шанс. Вариант е видимо да ти се е случило нещо лошо до този момент – или да са те пребили, да са те намушкали, изнасилили… Тогава някой тартор може да те вземе под крилото си. „Но влезеш ли веднъж, значи си сигурен човек и си може да излезеш лесно. Днес, ако решиш, че повече не ти се живее в тунела, тръгваш и можеш да не се връщаш. Никой няма да те преследва. Често обаче хора, които са направили прегрешения, ги изгонват от клана. Тогава се принуждаваш да живееш в полите на Витоша. Там са последните тунели.” Там според разказите на хората-плъхове е мястото на изгнаниците, най-лошото място за живеене в София...
