Открита е златна маска на досега неизвестен владетел от днешните български земи. Напук на злите езици, които твърдят, че безценният артефакт, изровен при ремонт в подземията на ул. „Шипка” № 6 в столицата, бил съвременно произведение на художника Стоян Дечев, истината е, че става дума за древна ювелирна изработка. Това потвърди пред „Площад Славейков” потърсеният специално за целта д-р Боздуган Кардамитров.
„Сред колегите от историческата гилдия обаче веднага възникнаха спорове – обясни специалистът. – Някои смятат, че става дума за български средновековен цар, а други мислят за много по-ранна епоха.”
Засега възможните интерпретации на находката са две. Става въпрос или за Пеевисий – античен тракийски династ на племето депесеи от V в. пр. Хр., известен с доставки на оръжие за спартанците в Пелопонеската война, или за българския севастократор Делян II Шишиман – владетел на малка буферна държавица между Търновското царство и Добруджанското деспотство в навечерието на османското нашествие.
Династът на депесеите е известен и от каменен надпис, открит в Созопол. От надписа, изпълнен на старогръцки език, става ясно, че Пеевисий е бил избран от народното събрание на аполонийците за стратег на тайната им стража, но не е останал дълго на поста, след което е забогатял от залози на състезанията с колесници в Истмийските игри. Прочутите депесейски ковачи от негово време са изработвали накрайници на копия и брони, продавани изгодно на Спарта по време на големия ѝ конфликт с Атинския морски съюз, променил завинаги лицето на гръцкия свят. Според Тукидид, династът Пеевисий е пътувал чак до Азия и Африка, за да търси най-добрите руди за изработването на качествено оръжие. След смъртта си той е обожествен сред гетите и скитите като закрилник на свещения коноп, горен на скитските посветителни церемонии. Димът от тези ритуали е докарвал младите скити до свещен транс.
Севастократор Делян II Шишиман от своя страна е прочут във византийските и френските хроники от XIV в. с успешната замяна на владения срещу разузнавателни данни. Напоследък сред историците е прието схващането, че именно той позволява на настъпващия Баязид Светкавицата да стигне до Търново и да обсади столицата в отсъствието на братовчед си, цар Йоан Шишман
(1371-1393/1395). След падането на Търновското и Видинското царство севастократор Делян запазва високата си позиция в Североизточна България вече като османски васал. Участва в битката при Ровине като главен доставчик на припаси
(лавка-башия) и в битката при Анкара като командир на християнски отряд, преминал успешно на страната на Тамерлан, с което предрешил съдбата на предадения си османски сюзерен. След 1402 г. следите на севастократор Делян се губят докъм 1405-а, когато инвентарната книга на Кирило-белозерската обител в Московското княжество ни позволява да разберем, че някой си „княз Оделян болгар” е продаден от монголски търговци на домакинството на големия руски манастир като роб.
Спорът за това дали златната маска изобразява тракийския или средновековния български владетел тепърва ще трябва да бъде разрешен от учените в БАН, а ако междувременно Академията бъде закрита – от специалистите в УниБИТ.
Мануил ГРИГОРА*
* Авторът е акад., д-р, дфн, дин, проф., доц., архонт на Старозагорската опера (орд. „Средна гора“, II степен)
Владетел на депесеите или лавка-башия на османските армии? Отговорът на загадката все още е неизвестен.
Снимка: Емил Л. Георгиев
