Днес се навършват 100 дни.
Надявам се, че нито един български гражданин няма да си изкриви душата и да не признае чистосърдечно заслугите на президента за появата на това извънземно и некадърно правителство. Ако не бяха крепките усилия и прочее активности на президента Радев това нямаше да ни се случи, не и в този вид. Но в крайна сметка така решил, така направил. Никого не съдя, просто поставям въпроса за отговорността!!! Важен въпрос.
През изминалите 100 дни аз съм свидетел на пълен управленски хаос, продължаване на всички лоши, но доходоносни практики на Борисов и хунтата му в икономиката, абсолютен връх на шуробаджанащината и простащината, тотално объркване на външната политика до степен на пълна загуба на достигнатото до тук, нулава степен на ниво на вътрешна сигурност, невиждан хаос в здравеопазването, почти никакви реални стъпки към цифровизация на администрацията и икономиката, пълна нула в кризата с демографията.
Провалът на подмяната!
Дори украинските бежанци се хванаха за главите и изпаднаха в хистерия от администрирането и управлението на страната. Но тези неща не ги дават по телевизиите-рупори на властта. Говорих със стотици хора "на терен" свързани с бежанската вълна /частноправни и държавни субекти/ и всичко до един твърдят едно и също нещо - пълен хаос, липса на елементарни адекватни решения, постоянна смяна правилата, неяснота. Положението е същото каквото е в цялата държава, която поне трябваше да излъчи прости сигнали, че се случва нещо ново. Но това ново, наречено "продължаваме промяната" е нищо повече от добре забравеното старо, вехто и никому ненужно управление на хаоса. Амбицията да се налагат чрез силата на американското посолство не означава реални качества и възможности на лицата, които се назначиха по върховете!
На практика всичко блокира - като започнете от плана за въстановяване, преминете през инфраструктурните проекти които се отлагат за близките 100 години и стигнете до тоталната спекула на пазара и напълно замръзените във фризера доходи. Да не говорим какво се случва в правосъдието и МВР, защото такъв срам не съм изпитвал дори по времето на хунтата борисова. Последните са ясни на всички, но лица с вселенски претенции като Рашков да се излагат като кифладжии без кифли ми идва вповече. Чутовна некадърност и управленска немощ придружена с арогантност и очевидно простодушие.
100 дни като заложници на пълни аматьори! Урок, който не трябва да забравяме.
Николай Марков
