С един приятел си говорихме, че утре ще стане като в онзи филм: "Къде е Пламен? Техните го търсят да го бият."
Не знам дали ще стане като "С деца на море" или като "с деца на баня," но в цялата работа сигурно пак някой ще изяде сапуна и ще има пяна на устата.
А можеше и да не става така.
Не мисля, че гласувалите два пъти за три месеца граждани мечтаеха или очакваха, че парламентаризмът в България ще бъде превърнат в съботен пазар на говеда в условията на едра градушка.
За никого не бе радост да наблюдава обречения опит на "Има такъв народ" да представи бебешките си колики като нов управленски подход.
Защото има такъв народ. И почти една четвърт от гласувалите сред този народ съвсем сериозно възложиха своите надежди на формацията, очаквайки да бъдат третирани *не като публика, а като суверен.*
Оказа се обаче, че хората в ИТН искат просто още публика. Не искат да слязат от екрана и да влязат в политиката.
Всички граждани, независимо дали и за кого са гласували, искат политиците им да зачитат Конституцията и елементарните стандарти на приличие в общуването.
А онези, които за пореден път са решили да преглътнат умората и разочарованието и да дадат своето не веднъж предавано доверие на хора без политически опит в името на обновлението, искат избраниците им да ги вземат на сериозно: да си напишат домашното така, че в него да няма лиспващ министър всеки Божи път; да не възкресяват мумии на НДСВ и ДПС, да не плагиатстват, коцкарстват, лъжат, самохвалстват, заплашват; да не се гордеят така очевидно с това, че не знаят и отказват да проумеят къде са попаднали и какво се очаква от тях.
Защото това, на което станахме сащисани свидетели през последните дни, не е и не може да мине за бунтарство. Българският народ знае какво е бунт.
Това, на което повече прилича случилото се, пак започва с "бу-", но завършва с "-нащина." А за нея отговорността винаги е лична.
Maria Spirova
