Ако този сценарий е правдоподобен...
Предстоящата война с Русия: пътят на Европа към разрухата
Има алтернатива!
----------
Лидерите на НАТО, ЕС и E3 водят Европа към неизбежна война до 2030 г. Изправена пред тази европейска агресия, Русия може да реши да започне конфликт по-рано. В този случай Съединените щати биха отказали да се бият с Русия редом с Европа.
.
Неспособна да се защити от руските конвенционални балистични и хиперзвукови ракети, Европа ще претърпи бързо поражение и значителни военни загуби. Дори след като поиска мир, унищожаването на енергийната ѝ система ще я потопи в дълбока икономическа криза.
.
Европейците трябва да бъдат публично поканени да обсъдят тези рискове и да изразят мнението си.
.
от комодор Стив Джерми
--------------------
1. Въведение – Разбиране на същността на войната
Тъй като призивите на европейските лидери за подготовка за война срещу Русия до 2030 г. стават все по-належащи, би било добре да се вслушаме в съвета на най-великия философ на войната, генерал Карл фон Клаузевиц:
.
„Войните трябва да се различават според естеството на своите мотиви и ситуациите, които ги пораждат. Първият, върховният, най-важният акт на преценка, който държавникът и командирът трябва да извършат, е да установят, чрез този критерий, естеството на войната, в която участват; без да я бъркат или да се опитват да я превърнат в нещо чуждо на нейната природа. Това е първият и най-фундаментален от всички стратегически въпроси. “
.
Трябва сериозно да обмислим естеството на войната с Русия:
- как публичните изявления на нашите лидери се възприемат в Русия;
- кога може да избухне такава война;
- как може да се развие;
- и какви биха били нейните последици и цена.
.
Тази статия предлага един възможен сценарий.
.
2. Стратегическият контекст
За начало трябва да разберем как стигнахме дотук. За всеки, запознат със стратегическата история, е ясно, че корените на кризата се простират до 1989 г. Падането на Берлинската стена даде възможност за изграждане на устойчива и приобщаваща европейска архитектура на сигурност, която отчита легитимните интереси на Русия в областта на сигурността.
.
Тази възможност беше пропиляна.
През 90-те и 2000-те години, въпреки първоначалните уверения, дадени на Русия, НАТО продължи неумолимото си разширяване на изток. Далновидните гласове, които предупреждаваха срещу това – Кенън, Матлок, Бърнс, Кисинджър, Миършаймър – бяха игнорирани или отхвърляни. Същото важеше и за изричните и многократни предупреждения на Русия относно нейната червена линия.
.
Руско-украинската война трябва да се разбира в този контекст. Западът често е убеден, че Русия се е намесила от имперски амбиции. Всички достоверни доказателства обаче сочат, че
.
Русия е влязла във война,
защото е заключила – правилно или не –
че разширяването на НАТО
представлява екзистенциална заплаха.
Според нея това е било – и все още е –
отбранителна война за оцеляване.
.
Това едва ли е изненадващо, като се има предвид, че Кая Калас, върховният представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност, публично призова за демонтиране на Русия. Независимо от мнението на човек за руските методи, разбирането на техните мотиви е от съществено значение за разбирането на естеството на бъдещата ни война срещу Русия.
.
3. Русия реагира на ескалацията в Европа
Въпреки тази основна интуиция, публично заявеното намерение на лидерите на E3 - Макрон, Мерц и скоро, без съмнение, Бърнам - е да увеличат доставките на Украйна на високоточни дронове с голям обсег и крилати ракети, всички способни да поразяват дълбоко руска територия.
.
В отговор публичното предупреждение на Москва е недвусмислено: ако това продължи, не е изключено директно насочване към европейски производствени мощности.
.
Ако лидерите на E3 решат да не приемат това предупреждение сериозно – логично предположение, като се има предвид, че са игнорирали всички предишни предупреждения от Русия – е много възможно, дори вероятно, подобен конфликт да започне тази година, много по-рано от крайния срок 2030 г., определен от Европа. Следователно втората половина на 2026 г. се счита за отправна точка за този сценарий.
.
През септември 2026 г., изправена пред безразличието на предупрежденията му и засилването на атаките дълбоко в руската територия, подхранвани от увеличените доставки на оръжия E3, Русия предприема действия.
.
Удари (хипотетичо) с конвенционални и хиперзвукови балистични ракети унищожават ключови производствени обекти за дронове и ракети E3 в Мидландс, Рурската област и близо до Бордо, Великобритания.
.
Прилага се член 5 от договора на НАТО. Този член обаче не налага военни действия; той изисква от всяка държава членка да предприеме „мерките, които сметне за необходими“. Крехкостта на гаранцията, на която лидерите на страните от E3 възлагаха надеждите си, сега е разкрита.
.
Испания и Унгария отказват да изпратят войски. Италия, Полша и няколко източноевропейски страни остават неопределени. Най-важното е, че Белият дом, след като наскоро изглеждаше, че подкрепя операции срещу Русия, сега спешно преосмисля позицията си.
.
След като загубихме войната в Иран, със силно намалени запаси от боеприпаси, без национален апетит за американски войски, които се бият и умират отвъд Атлантика, и с предстоящите междинни избори, „разширяването на Русия“ не изглежда като чак толкова добра идея.
.
Белият дом бързо заключи, че не е в национален интерес на Съединените щати да се впускат във война срещу Русия на европейския континент. След години на разговори за стратегическа автономия, без никога да я постигнат, страните от E3 вече разбират какво означава това.
.
4. Първите 3 месеца от войната
Въпреки това, в капана на политическия наратив, който са изградили, лидерите на E3 и малките желаещи държави – може би Холандия, скандинавските страни и балтийските страни – реагират.
.
Единственото място, където е възможно настъпление, е във въздуха. Но европейските ударни сили сега откриват това, което украинските пилоти знаят от години.
.
Въпреки че малка част от европейските крилати ракети достигат целите си, по-голямата част биват унищожени от добре структурираните и добре обучени руски мрежи С-400 и С-500, които също така нанасят значителни загуби на европейските пилоти и самолети.
.
Без потискането от страна на американците на вражеската противовъздушна отбрана - и може би дори с тяхна помощ - вече няма никаква перспектива за постигане на въздушно превъзходство или ефективна контраатака.
.
В отговор на въздушните удари, Русия засилва атаките си, решена окончателно да елиминира заплахата за нейния народ и територия. Тя нанася удари по летища, тренировъчни бази, корабостроителници, логистични платформи и железопътни гари, причинявайки хиляди жертви на европейските сили още преди те да могат да бъдат разположени.
.
Европейците сега научават урока, който Съединените щати току-що научиха в Персийския залив:
.
европейските въоръжени сили са много слабо защитени срещу конвенционални балистични атаки и изобщо не срещу хиперзвукови ракети.
.
Тази теза е жестоко подсилена от едновременните руски удари, които систематично разрушават европейската енергийна инфраструктура – газови терминали, електроцентрали, мрежови връзки, съоръжения за съхранение – със същата клинична прецизност, прилагана към украинската мрежа от 2022 г. насам.
.
Изключително уязвима като най-големият регионален вносител на въглеводороди в света, с 12,8 милиона барела на ден, европейската енергийна система вече е подложена на сериозен натиск - следствие от
.
контрапродуктивните санкции срещу руския петрол и газ, наскоро утежнени от енергийния шок в Ормузкия проток.
.
В морето руски подводници са разположени в Северно море и Атлантическия океан, а е обявена и военна блокада. Самата заплаха от загуба на търговски кораби е достатъчна, за да възпре морските застрахователи да покриват операциите си и да принуди корабните компании да прекратят всякаква дейност.
.
Вносът на въглеводороди в Европа рязко спря и енергийните системи започват да работят неправилно. Започват прекъсвания на електрозахранването. Още по-сериозно е, че без дизел европейското селско стопанство, риболов и логистика на храните се сриват. Въпреки че конфликтът бушува едва от два или три месеца, икономическото положение на Европа вече е критично.
.
5. Прекратяването на огъня, неговите разходи и последици
Изправени пред двойствения избор между ядрена ескалация и приемане на поражение, британският и френският лидери направиха пауза. Ядреното възпиране на тези две държави има за цел да възпре всяка ядрена атака на тяхна територия, а не да предприеме самоубийствени действия за спасяване на обречена конвенционална кампания.
.
Междувременно Съединените щати, след като ясно заявиха позицията си на неутралитет и сега дълбоко загрижени от риска от ядрена война с Русия, работят спешно с двете страни за прекратяване на конфликта, което може да бъде постигнато
.
само при условията на Русия.
.
Под силен натиск от Съединените щати и по-малките европейски страни, лидерите на E3, НАТО и ЕС призовават за мир.
.
Само три месеца след началото на конфликта човешките жертви вече са тежки. Военните загуби далеч надвишават тези, понесени от западните и натовските сили през 25-те години операции в Ирак и Афганистан. Но военната капитулация не е край, а само начало.
.
С нефункционираща енергийна система европейското промишлено производство се срива, а безработицата нараства стремглаво. Най-големите европейски страни, с изключение на Германия, вече имат съотношение на дълга към БВП, надвишаващо 100%.
.
Европейските публични финанси отслабват и след това се сриват под нарастващата тежест на спешните енергийни субсидии, бъдещите разходи за реконструкция, срива на фондовите пазари и паниката на пазарите на облигации, водещи до по-високи лихвени разходи за държавата и загуба на данъчни приходи.
.
Разпадането на Украйна е неопровержимо доказателство за това, което ни очаква.
.
10% икономическо свиване е класическият критерий за депресия; украинското надхвърля 30%. Съединените щати са финансово неспособни – а останалият свят политически неохотно – да приложат план „Маршал“. По този начин Европа се оказва сама пред лицето на икономическо свиване, дори по-тежко от това по време на Голямата депресия.
.
Политическите последици бяха не по-малко дълбоки. Коалициите, които бяха започнали войната, се разпаднаха, а лидерите, които я бяха водили, бяха бързо и безмилостно отстранени. НАТО и Европейският съюз, и двете счетени за съучастници в започването на войната, бяха безвъзвратно разделени.
.
Популистките и националистическите движения набират скорост. Социалните договори между елитите и народа, изковани в продължение на поколения в общества, които не са преживявали война на своя земя от 1945 г. насам, са подложени на сериозно изпитание. Европа, някога сплотено политическо и икономическо пространство, сега е изправена пред дистопична ситуация.
.
6. Заключение – изборът, пред който са изправени европейците
Ако този сценарий е правдоподобен – дори отдалечено – струват ли си рисковете, които организаторите на E3 ни канят да поемем? Без никакъв обществен дебат?
.
Има алтернатива: дипломация.
Не дипломация на ултиматуми, нито на безсмислени мирни конференции, от които едната от воюващите страни е триумфално изключена. А по-скоро дипломация на искрения диалог, където всяка страна изслушва другата.
.
Нуждите на Русия за сигурност са лесни за разбиране. Те ги повтарят от 20 години, почти до втръсване, за онези от нас, които си направиха труда да слушат. Неутрална Украйна. Без членство в НАТО. Истински гаранции за сигурност.
.
Всичко това беше предложено от Русия и прието от Украйна през март 2022 г. - преди Володимир Зеленски да бъде убеден в противното от Борис Джонсън и Джо Байдън.
.
Както пише генерал Андре Бофр: „Във войната загубилият заслужава да загуби, защото поражението му непременно е резултат от грешки в разсъжденията, допуснати преди или по време на конфликта. “
.
През първата четвърт на този век западните лидери като цяло, и европейските лидери в частност, натрупаха грешки в преценката си, както недвусмислено демонстрираха нашите неуспехи в Афганистан, Ирак, Либия, Сирия и сега в Украйна. Този път обаче залозите са по-високи от всякога за европейците.
.
В заключение, преди да ни поведат към война, нашите лидери ни дължат две неща. Първо, честна, публична и стратегическа оценка на рисковете, на които този курс на действие би могъл да ни изложи.
.
Второ, имаме нужда от възможността да съберем мненията си и да изразим мнението си. В края на краищата ние, а не те, ще трябва да водим тази война и да понесем нейните разходи и последици.
.
Изборът пред нас, европейците, е прост. Трябва ли да променим курса си, за да работим за мир и да започнем труден, но честен дипломатически диалог с Русия?
.
Или трябва да позволим на нашите лидери – водени от политически наратив, създаден от самите тях, и игнориращи екзистенциалните рискове, очертани тук – да продължат да ни водят към война?
.
Точно както техните именити предшественици, преди около век, през лятото на 1914 г.?
-----------
Комодор (пенсиониран) Стивън Джерми от Кралския флот е основател на Mor Gallos и автор на *Strategy for Action: Using Force Wisely in the 21st Century* (2011). Той предоставя стратегически консултантски услуги на организации в секторите на енергетиката, отбраната и геополитическия риск.
-----------
Krasimira Filcheva Krasimira Petrova
