Анатомия на антибългарската пропаганда

Анатомия на антибългарската пропаганда

Има една особена порода съвременни интелектуалци, ще ги наречем „розовите грантояди“. Те са най-новата и най-усъвършенствана версия на Homo Papagalis. Работата им не е да мислят, а да повтарят. Да вземат сложната българска история и с треперещи от ентусиазъм ръце да извършат  лоботомия в ефир.

Това е хирургическа операция, която е добре финансирана и насочена към ампутация на националната памет.

Нека направим аутопсия на тяхната мръсна техника, разрез по разрез, от повърхноста на лъжата до костния мозък на тяхната истинска цел.

Разрез първи: Инструментът на наглата лъжа

Операцията винаги започва с най-грубия, най-просташки инструмент. С директната, лесна за проверка фалшификация. С лъжа, толкова нагла, че парализира здравия разум на жертвата.

Примерът: Взема се цитатът "Русофилството е... предателство и национална катастрофа." и с трепет се приписва на бащата на българския социализъм, Димитър Благоев.

Реалността: Всеки първокурсник по история, който не е прекарал семестъра в близкото кафене, знае, че това е невъзможно. Благоев е марксист, за него врагът е буржоазията, не Русия. 

Истинският автор е Димитър Петков, заклет стамболовист и русофоб, а цитатът е от вестник "Свобода", 1886 г.

Диагнозата: Да припишеш думите на стамболовист на Благоев е като да цитираш Макиавели и да кажеш, че това са думи на Майка Тереза... или да припишеш „Моята борба“ на Айнщайн... или „Капиталът“ на Хенри Форд.

Абсурдът е умишлен. Това е тест. Ако аудиторията преглътне тази първа, най-очевидна лъжа, значи пациентът е в кома и операцията може да продължи към по-дълбоките тъкани.

Разрез втори: Изкуството на кастрацията

Тук хирургът става по-умел. Вече не лъже директно. Той използва истински цитати, но ги прилага като скалпел, с който извършва контекстуална кастрация. 

Изважда се една фраза, ампутирана от трите ѝ жизненоважни органа: КОГА е казана, ЗАЩО е казана и СРЕЩУ КОГО е насочена.

Пропагандата групира нашите национални титани – Раковски, Ботев, Вазов, под един жалък етикет: „русофоби“. 

А те са били българофили и анти-империалисти. Мразели са а всяка империя, която се опитва да превърне България в своя провинция, а не Русия.

Кастрация №1: Раковски. 

Вадят фраза за „дивите руси“. Забравят да кажат, че е писана през 1860 г., когато Царска Русия е ПРЯК ВРАГ на българската църковна независимост. 

Забравят да кажат, че само две години по-късно същият Раковски пише план за освобождение, в който разчита САМО на руската армия. 

Раковски не е бил хейтър от Фейсбук. Бил е стратег.

Кастрация №2: Ботев. 

Цитират гнева му срещу „мнимата защитница“. 

Забравят да кажат, че този гняв е предизвикан от новината за НАСИЛСТВЕНАТА РУСИФИКАЦИЯ на българите в Бесарабия. 

Ботев е бил анархист - той е мразел ВСЕКИ цар и ВСЕКИ господар, бил той в Истанбул или в Петербург.

Кастрация №3: Вазов. 

Вадят стиха „немили, неканени гости“. 

Забравят (или по-скоро умишлено изрязват) стиха от същото стихотворение, който е смъртоносен за тяхната теза: "Желали би вас възхитени да срещнем со сълзи и с китки…". 

Те превръщат един раздиращ вопъл на болка от братоубийствената Първа световна война в манифест на някаква дребнава омраза.

Да се отрича русофилството на Иван Вазов е все едно да се отрече, че "Под игото" е български роман. Неговото русофилство не е политическа конюнктура, а дълбоко вкоренена емоционална, историческа и морална убеденост, която формира гръбнака на неговото творчество и неговата визия за свободна България. Всичко друго е или невежество, или умишлена манипулация.

Диагнозата: Розовият грантояд разчита на това, че публиката му е интелектуално невежа. Че никой няма да си направи труда да отвори книгите. Той използва нашите герои като скалпел, за да осакати собствената ни история.

Разрез трети: Крайната цел на операцията

И така, стигаме до костния мозък. Защо се прави всичко това? Целта не е просто да намразим Русия. Това би било твърде елементарно. Целта е много по-дълбока и по-унищожителна.

Цел 1: Историческа лоботомия. 

Да се изтрие сложната, триизмерна история и да се замени с плосък, черно-бял комикс. 

В този комикс има само добри (Западът) и лоши (Русия). 

Няма нюанси, няма прагматизъм, няма национален интерес. 

Има само „правилен“ и „грешен“ отбор. 

Така се произвеждат идеалните полуидиоти: лесни за управление, без критично мислене.

Цел 2: Духовно оскотяване на героите. 

Пропагандата не може да понесе величието на Ботев или Раковски. Затова тя се опитва да ги смали до собствения си нищожен ръст. 

Превръща ги от титани, които са мислели за България, в дребни, едноизмерни хейтъри. 

Това е опит да се убият бащите ни посмъртно, за да можем ние, техните деца, да станем лесна плячка за всеки нов опекун.

Цел 3: Внушаване на национален нихилизъм. 

Финалният ход. Когато един народ бъде убеден, че цялата му история е лъжа, а най-великите му герои са били просто объркани фанатици, той губи своето самоуважение. 

А един народ без самоуважение не е народ. Той е просто население. Територия. Лесен за управление ресурс.

Окончателна диагноза: 

Тази пропаганда не е просто „антируска“. Тя е фундаментално АНТИБЪЛГАРСКА. 

Нейната цел не е да ни освободи от едно влияние, а да ни подготви за друго, като унищожи имунната ни система – нашата историческа памет.

Тя не се бори с Русия. Тя се бори с българския разум.

Nik Ray