Баща ми беше беден селянин, завършил четвърто отделение в местното училище. Беше буден, любознателен, знаеше десетки поговорки, пословици и приказки, често сам ги съчиняваше, неведнъж намираше сгода да ми разкаже някоя от тях. Ето една...
...Умрял царят на едно царство. Той нямал наследници. Първенците решили да изберат някой от тях за трона. Събрали се да го сторят и - нищо, защото всеки искал да стане цар. Намерили му колая: един от тях имал гълъб, отглеждал си го вкъщи. Донесъл птицата и я пуснали: на когото от присъстващите кацне, той ще да е царят. Тя се курдисала на главата на Хасан, циганина, намърдал се неканен на срещата. Грешка! - викнали едногласно първенците. Казали си: прост е, неграмотен е, но е хрисим и сговорчив, ще си седи на престола, а ние ще управляваме наместо него. Излъгали се, додето бива: Хасан така се преобразил, че не мож го позна. Хванал здраво юздите на армията и полицията и започнал да командори, както си иска. Всички въпроси в царството, от най-малкия до най-големия, решавал, кажи-речи, сам. Кажи-речи, защото си имал съветник, първия му приятел. Взел, че назначил, гдето що имало мъже и жени в катуна, на важните постове в държавата. А те, неграмотници и простаци, без знания за нищо, забастисвали страната по всички линии. Освен това, той направил така, че хлябът на поданиците му зависел само от неговата воля. Така тръгнало... Едно лято накарал всичкото население да вършее босо магарешки тръни. Мънкали хората, пъшкали, но не посмели да въстанат срещу тая царска лудост; газели магарешките тръни и дълго време насетне едва пристъпвали с убодените си до кръв ходила.
Слава Богу, намерил се един юнак, който вдигнал народа, изгонили циганина и първенците кротко и мъдро избрали най-достойния сред тях за цар...
Много пъти съм си спомнял тая приказка на баща ми, питал съм се: може ли да се случи такова нещо в днешното ни отечество. Знам, че всички ще ревнат: не, това е невъзможно да стане у нас и то през този век, век на невероятна цивилизация. Още по-малко у нас, при нашата страхотна стабилност във всичко, в държавата ни, която някои наричат "перфектна" в "небивала кондиция". Тъй ли, казвам аз, я да погледнем в историята, която, както се знае, ни учи, че на нищо не ни учи...
Били сме под византийско и турско робство почти седем века. За първото нямаме кой знае колко факти и документи кое как точно е било, но за второто те са изобилни. Сега няма да се занимаваме с тях, ще се доверим на написаното от великия поет и революционер Христо Ботев. Той пише: "...нашият православен народ е достигнал до такова гнуснаво скотско положение, щото аз не зная какво още по-голямо зло може да съществува на светът, което да го накара да се стресне и да протестува против своите скотски теглила. Тука се подиграват с имота ти, с живота ти, с труда ти, с децата ти и с най-свещените предмети на твоето човеческо съществувание, а ти мълчиш като риба, търпиш като вол, молиш се Богу като най-последният грешник и чакаш второто дохождане на Месия, за да добиеш награда за своите петвековни страдания.
Какво искате от подобен народ? Той е роб и роб безусловен и аз имам пълно човеческо право да го прокълна от сичкото си сърце и душа, ако той и занапред остане така равнодушен към своята горчива съдба. Проклет да е, ако той не въстане против своите кръвопийци."
Това мисли за народа ни Ботев по негово време, заради това го проклина. Заради това и Петко Славейков пише, че "не сме народ, а мърша". Че и Вазов казва своето мнение по въпроса. То е: "Тъй е, брате; всичко днеска в нас съзира се, че гасне,/ равнодуье навсъде е; глас и звуци гръмогласни/ не го стряскат от сънят."
Казваме, че това е минало, макар и незабравимо. Нека видим какво е днешното положение у нас, след 30-годишно тържество на свободата и демокрацията...
Бяхме 9 милиона граждани на отечеството. Сега сме под 7 милиона. Над два милиона забегнаха в чужбина - едни, за да се спасят от сиромашията, която ги мори у нас, други, за да учат и се квалифицират. Петстотин села вече ги няма на картата. 1081 училища са закрити. Десетки населени места нямат возерия до градовете, лишени са от здравна помощ и лекарства. Работници и служители не получават с месеци заплатите си. Министър-председателят Бойко Борисов сключи предателски договор с Македония, с който я признахме като отделна нация, с отделен език. Затова биде възнаграден: тези дни Ципрас и Заев бяха отличени затуй, че "създадоха" Северна Македония. Новоизпеченият северомакедонец каза, че ще сподели наградата си с Бойко Борисов. Правилно, нашият управник си я заслужи...
Тия дни той ни информира, че се провира през иглени уши заради България. Не знам каква е иглата и колко е голям процепът й, но резултатите от провирането са тези, които посочих по-горе. А подобни "прелести" има още много, много...
Чета Ботев, гледам какво е положението в родината ни днес и се убеждавам, че то е гнуснаво и скотско. И като поета се питам какво още по-голямо зло трябва да ни сполети, за да въстанем срещу тия, които ни набутаха в интензивното отделение на историята. А знайно е, че оттам почти винаги болните излизат напред с краката...
Уви, както някога, по време на робството, народът ни спи и дремуца, дремуца и спи. Послушайте какво продължават да говорят някои люде: "Он е добар, он е много добар, он си е като назе." И още: "Живеем зле, ама поминуваме, поминуваме." Тези дни гледах по телевизията интервю с лекар от болница, в която бяха били негов колега. На журналистически въпрос какво ще правите след тоя случай, той отговори: "Какво да правим, свикнахме." Свикнахме и продължаваме да живеем скапания си живот.
Боя се, че повикът ми ще бъде глас в пустиня, но не мога да се въздържа, човек съм, българин съм, провиквам се: Българи, събудете се! Защото, не го ли сторите, рано или късно някой ще ви събуди и ще ви накара боси да вършеете магарешки тръни...
Никола Статков
http://duma.bg
