БЕЗ АЛТЕРНАТИВА ЛИ Е ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА?

https://svobodnoslovo.eu/mrezhata/bez-alternativa-li-e-globalizaciyata/5877 SvobodnoSlovo.eu
БЕЗ АЛТЕРНАТИВА ЛИ Е ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА?

Какво е глобализацията? Всъщност началото и е след Втората световна война, когато започва да се създава глобално свърхобщество, което се явява като надстройка на западния свят. В него влизат десетки хиляди търговски промишлени и финансови конгломерати от глобален мащаб.

Те не са американски, английски, немски, френски, японски, или някакви национални, а именно глобални. Те са си сами стопани и собственици на капиталите и активите си.

Подчинени са им всички световни медии. Подчинена им е и световната финансова система. Тук влиза Международния валутен фонд и Световната банка, които не са легална власт, но това не пречи да властват над всички.

Глобализацията е стремежа на глобалното свърхобщество да установи световно господство. Според достоверни данни към началото на 21 век в него са включени около 50 милиона души. В момента те са над 100 милиона. Тук влизат управителните съвети на фирми, корпорации, концерни, банки и тяхната инфраструктура и агентура по целия свят. Огромно свърхобщество.

Когато се говори за световно правителство, ние сниходително усмихвайки се питаме - възможно ли е няколко души да управляват планетата ни? Естествено няколко човека не са в състояние да управлят дори малко градче. За да се управлява земно население наближаващо 8 милиарда, трябва като минимум да се създадат поне половин милиард привилигировани, което и се прави системно. И в него около 100 милиона, които да ги управляват.

По принцип, според теориите за управление, управляващата система следва да включва като минимум поне 20 % работещи за нея. Излиза, че дори 100 милиона управляващи са недостатъчни. Именно от това и произтича концепцията за „златния милиард”, извън който останалите са почти излишни. Световно правителство има, но то се състои именно от тези сто милиона. В него се включва целия апарат.

Да не би президента да управлява САЩ? В американската система на управление са включени около 20 млн. души. И това е реалната власт, а не няколко човека.

Съвсем различно е, че вътре в това свърхобщество си има своя йерархия и то на разни нива. И действително на най-висшето е възможно да са няколко човека. Както в армията, където пирамидата на управление стига винаги до главнокомандващия. Но това не означава, че главнокомандващия управлява всички и наблюдава дали отделния войник е смазал оръжието си, или е в опретната и изгладена униформа.

По законите за управление върхушката управлява неголеми групи. Групите управляват тези под тях и така се изгражда пирамидата на властта.

Глобалното свърхобщество се възвишава почти над целия свят. В момента се разпорежда с над 80 процента от световните ресурси, а в сферата на финансите и повече.

Периодично глобалните държавни ръководители се събират на консултации, каквито всъщност са регулярните срещи на Клуба на 7-те, от който изгониха Русия, Клуба на 20-те най-развити страни, сбирките на Билдербергите, срещите в Давос и други напълно секретни, до които световната общност няма никакъв достъп. Там им се разяснява как следва да се адаптират към поредните изисквания на МВФ, Световната банка, СЗО в случая с Ковид 19 и др.. Тоест всички световни ръководители са само марионетки на стопаните на глобалното свърхобщество.

И всъщност всички регионални конфликти, вкл. агресията на НАТО в бивша Югославия, войните в Персийския залив, Афганистан, Либия, Сирия не могат да се осъществят без благословията им. И това не е предположение.

На една степен по-ниско в тази пирамида е Западния свят. Той не е равномерно структуриран. Не всички са равни в него. САЩ са над всички. Но, те са само метрополията на глобалното свърхобщество. Всички основни негови учреждения са на тяхна територия.

Глобалното свърхобщество се разпорежда с военната, икономическа и политическа мощ на САЩ, които от своя страна чрез доларизацията получават лъвския пай от ограбването на цялата планета. В това число и от ограбването на западните си „партньори”. Ярко демонстрирано в сделката за доставка на атомни подводници за Австралия, когато САЩ преметнаха Франция. Ниво по-надолу следват основно западноевропейските страни. Те също получават голям дял от грабежа на света. Своеобразен е начина на наложено неоколониално господство от държави основателки над новоприетите в Европейския съюз, уж под формата на партньорство, от което главни печеливши са те. Много от глобалните корпорации по произход са немско-френски, или немско-английски. Но вече е трудно дори и в тях да няма наличие на американски капитал, управленски човешки ресурс и мениджмънт.

Западните страни също се структурират в схемата. Но едно е положението на Германия, друго на Австрия, или на Франция и Англия спрямо Италия и Испания. Безспорния икономически и производствен лидер в ЕС е Германия. Германия, заедно със САЩ и Япония са в челото на развитите страни. В Европа Германия доминира икономически и културно, но вече това не и е достатъчно и се стреми към политическо и военно.

Макар и в тесни връзки, между САЩ и Западна Европа съществуват дълбоки противоречия, породени от американската икономическа, военна и културна инвазия, която води до американизиране начина и на живот. От десет филма девет са американски. От 10 издадени книги – 9 са от американски автори. Те налагат своята примитивна псевдокултура, своито ниски интелектуални стандарти, своите норми на хора-полуроботи. Върху собствения си гръб европеците чувстват нагането на чуждите им културни и поведенчески стандарти. И все повече нараства съпротивата срещу американизацията.

Стратезите от глобалното общество знаят прекрасно това. Назрява силна съпротива против американизацията, защото глобализацията настъпва по света именно под тази форма. А въоръжените сили на НАТО, заеднто с тези на САЩ са всъщност на глобалното свърхобщество. В момента произтича конкуренция и разкол по линията Америка – Западна Европа. А в европейските страни по линията между Германия и останалите държави в ЕС.

Всред западноевропейските страни има противници и привърженици на глобализацията. „Брекзит” е драстичната форма на разкола помежду им. Образувана е твърде сложна съвкупност от противоречия вътре в западния свят, по които липсва разбирателство. Демокрацията постепенно изчезва в обществените отношения на западните страни. Навсякъде се разпостранява тоталитаризма на глобалната общност, налагаща на суверенните държави своите закони. Тази недемократична надстройка дава заповеди, налага санкции, организирва ембарго, хвърля бомби, мори с глад непокорните на политическата и икономическата си власт. Студения финансов тоталитаризъм е чужд на емоции и чувство на съжаление. В сравнение с финансовата диктатура, политическата такава може да се счита за хуманна.

Дори и в най-жестоките диктатури е възможна някаква фома на съпротива. Но, да се възстане срещу банките е почти невъзможно.

В тази ситуация отношенията на Запада с Русия и Китай са много важни. За световната хегемония са необходими редица условия, които са налични в Запада, но в недостачна степен в Русия и Китай. В разцвета на могъществото си СССР заедно с целия социалистически лагер не беше единствен център на комунистическото движение. На другия полюс бе Китай, с който имаше сериозни разногласия и дори в някои моменти бяха на границата на всеобхватен военен конфликт. СССР не се налагаше над останалите, както САЩ в момента над целия останал свят. Руския народ не е с психология на световен хегемон. В същността си той не е народ господар. Подобна е ситуацията и с китайския народ труженик и търговец, но не и воин. А на запад има много хора с господарска нагласа, които са създали огромни колониални империи. Те имат самочувствието на принадлежащи към висша раса, призвана да управлява човечеството.

До преди няколко години надмощието на глобалния западен свят беше неоспоримо. Но с излизането на Китай начело като производствена и икономическа сила и създаване на стратегически съюз с Русия, възвърнала военната си мощ, съпротивата срещу глобалния ред и създаване на многополюсен свят придобива смисъл и перспектива. Твърде възможно е формулата за създаване на световно свърхобщество да претърпи промяна, като в него се включат нови играчи, а някои да отпаднат по логиката на историческата диалектика.

Но, глобализма за момента няма алтернатива...

СВЕТОСЛАВ АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.