Събуждам се и гледам, че в телевизора група мъже с носии пият ракия, а за разредител щедро се лее червено вино. Часът е 7 сутринта, а предаването е “на живо”. Мъжагите джапат в реката и крещят “Българи юнаци”, докато един от тях обяснява пред камерата, че поркал от толкова рано, щото бил истински родолюбец и уважавал хайдутите и историята.
Малко по-късно пък следва репортаж за това, как десетина хлапетии от Лагера пребили друго момче от квартала. Белокос експерт от Агенцията за защита на детето мрънкащо обяснява, как и двете страни били жертви, но в Агенцията имали психолог, който бил наличен 24 часа. Мисля си, че ако бях на мястото на журналиста, който взима интервюто от експерта, щях да пробвам иновативен подход – щях да му изшибан един шамар и да се разплача в ефир. Щото и аз съм жертва. На безбрежната телевизионна тъпота.