Булимията (от гръцките думи βους – бивол и λιμις – глад, биволски глад) се дефинира като болестно засилен хранителен нагон, като патологично усещане за глад и силно желание на пациента да се храни много и непрекъснато.
Пълното наименование на болестта е Bulimia nervosa. На български се ползва и наименованието нервна булимия.
Наричат това страдание още кинорексия (кучеш- ки глад), ликорексия (вълчи глад), ворацитас (voracitas – лакомия) и др.
Разстройството се съпровожда от болки в стомаха и обща слабост.
При него наистина усещането за глад е непрео- долимо, а в същото време липсва усещане за засищане, независимо какво количество храна е погълната от пациента.
Веднага ще кажем, че причината за силния глад може да е най-различна.
Възможно е, например, страданието да е прово- кирано от диабет, енцефалит, възпаления и тумори на мозъка, глисти и др.
В редица случаи причините са от психично естество – дементност, манийна фаза при биполярно разстройство, шизофрения, налудности и др.
Бременни жени също могат да изпитват по време на бременността си силен и неутолим глад.
Възможно е (например, при ликорексията) безразборно ядене и съчетаване и подредба при ядене на най-различни храни – солено и сладко, люто и сладко, десерт преди или със супата и т.н.
В този случай за пациента сякаш е по-значима самата процедура на яденето, без да се държи сметка какво и как се яде, отколкото засищането на глада.
Този синдром се наблюдава при дементни пациенти, олигофреници, пациенти с прогресивна парализа, с шизофрения и др.
При полифагията (от гръцките πολυ – много и φάγω – ям) акцентът е върху голямото количество поглъщана от пациента храна в резултат не само на постоянното чувство за глад, но и на деформации на самия хранителен нагон, който не дава сигнали за засищане при ядене.
Ситоманията (или ситиоманията, от гръцкото σιτος – храна) е разновидност на полифагията (която от своя страна е тип булимия), характеризираща се с това, че поглъщането на огромно количество храна става при отсъствие на апетит.
Среща се при по-тежки форми на олигофрения (идиотия) и др.
Хората с булимия могат са се отдават на гастрономически издевателства от няколко до четиридесет пъти в седмицата, като за средно число на обилните хранения се счита около 10-12 пъти седмично.
В повечето случаи лакомото хранене се извършва тайно от другите, често нощем.
При обилното хранене не се дъвчи достатъчно.
Затова се забелязва, че булимиците предпочитат меки и лесни за поглъщане продукти – майонези, сладоледи, вафли и т.н.
Предпочитанията са им са насочени и към сладкишите и висококалоричните неща за ядене.
Лакомият пациент може да погълне и повече от 3000 калории наведнъж (при едно хранене).
При нелекуване булимията се развива и е възможно да се формира особена връзка с анорексията; страданието може да се превърне в булимичен етап (фаза) на булимическата анорексия.
За опасните последствия на анорексията вече го- ворихме в предходната част на тази тема.
Много хора, които са дебели (затлъстели), не страдат от булимия, а много булимици, не са с наднормено тегло, даже напротив – може да страдат от анорексия от булимически тип (с повръщане).
Самото преяждане се предхожда от доста силни, а често и непоносими, напрегнатост и раздразнение на пациента.
След нахранването напрежението изчезва, но се появява чувство за вина и склонност към самообвинения.
Това е една от основните различия на булимията от анорексията, при която анорексичката не вижда и обикновено отрича страданието си.
Булимикът, обратно, схваща разстройството си и страда заради него.
Чувства се виновен от поведението си. Чувства се безсилен и отвратителен.
Често се появява и депресия, която може значи- телно да се усили с времето и да стане опасна за пациента.
Възможни са суицидни помисли. Наблюдава се и агресия към околните.
Самите преяждания имат пароксизмален (пристъпообразен) характер, т.е. периодично следват едни след други, разделени от паузи на нормално хранене.
При диференциалната диагноза на булимията трябва да се отчита сходността на страданието с обикновеното преяждане.
Освен всичко това, психотерапевтът трябва да има предвид, че в много случаи булимията се съчетава с генерализирана тревожност, с депресивни разстройс- тва, със социофобия, с различни психични отклонения от демонстративен и ексцентричен тип и др.
Причините за поява на булимията според различни авторитети са твърде разнообразни – от сексуална психотравма в детството до семейни неблагополучия и алкохолизъм.
В много случаи на нервна булимия ще срещнем деформиран когнитивен стил и странности в самото мислене на пациента.
Ще видим обичайната за булимиците мисловна схема „Всичко или нищо!”, която се простира като принцип върху мисловната продукция и върху мотивите, включително и в сферата на храненето.
Наличието на учестени прояви на раздразнителност, афекти и конфликти в семейството и в училищната среда също е обичаен съпътстващ булимичното разстройство факт.
В семействата на пациенти с булимия се откриват много често завишени изисквания към подрастващия, към когото е обичайно да се отправят сериозни (и постоянни) критики по различен повод.
В този смисъл булимията може да се види като реакция на осъществявания натиск върху пациента, нещо като освобождение от упреците за дадена несъс- тоятелност.
В личен план булимиците често са прекалено импулсивни и се отличават с емоционална инконтинентност и с неустойчивост на емоциите и чувствата.
Често са с хистероидна акцентуация, с характерна неактивност (въпреки запазената си физическа подвижност и поврътливост) и мързел.
Твърди се още, че голям процент от болните с булимия невроза са с открояващи се и устойчиви прояви на перфекционизъм.
С развитието на страданието нараства егоизмът на пациента, неговите изисквания и претенции към околните стават много големи, той се превръща в семеен тиранин
Критериите за диагнозата Bulimia nervosa според DSM-IV са следните:
• Периодични епизоди на преяждане;
• Периодично повтарящо се неадекватно компенсаторно поведение, насочено срещу затлъстяване;
• Симптомите се появяват не по-рядко от сред- но два пъти на седмица в продължение на три месеца;
• Неадекватно влияние на теглото и на фигурата върху психичното състояние на пациента.
Ще посочим, че най-честите компенсиращи действия са повръщане, ползване на разслабителни и диуретични средства, очистителни процедури (клизми, промивки) и др.
Повръщането може да се предизвиква с обикновено наклоняване напред на туловището след преяждане, може да стане със сонда или какъв да е еластичен предмет, даже и с представяне на отвращаващи неща и др.
При диагностицирането на булимията като разстройство на храненето могат да се ползват тестовете, които посочихме в предходната тема за анорексията, тъй като те дават клиничната картина на психичното страдание в областта на храненето.
А в приложение към тази тема предлагам специална анкета за пациенти с нарушена система на хранене.
Преди началото на своята работа психотерапевтът трябва да осъзнае добре, че пред него са задачи относно опасно и устойчиво психично разстройство, което по принцип трудно се поддава на лечение.
Трудността на терапията произхожда и от многобройните натрапчиви мисли и ритуали на болния, от хипохондричните импулси, от афективните прояви, от депресията, шизофренната симптоматика и др.
Много често всички те се комбинират и формират особен порочен кръг, взаимодействайки си и взаимоусилвайки се.
Типичен за булимията е съпроводът на различни други патологични увлечения. Това са ненормално повишената сексуалност, склонността към злоупотреба с алкохол, с наркотици, усилено тютюнопушене, прекаляване със сънотворни, с разслабителни средства, с диуретици и др.
Този текст горе за булимията е част от включената в предстоящата да излезе моя книга в #Издателство_Ахат със заглавие “Психотерапия на поведенски разстройства” тема за това психично страдание, като в темата там са представени и около 20 съвременни ефективни психотерапевтични методи и средства за противодействие срещу страданието.
Четете моите текстове!
Купувайте и четете моите книги!
Търсете ги в сайта: www.tornadobg.com
акад. Петър Иванов
