Свободата е дума, вече изтъркана от употреба и лишена от съдържание. Никой не се замисля за същността й. Най-лошото - малко са хората, които я имат, а още по-малко тези, за които тя е основна ценност.
Свободата е като истината - неудобна и с тежки последици. Бодлива. Некомфортна. Но ухае толкова прекрасно.
Свободата има тежка цена, която се плаща постоянно. Свободата да казваш какво мислиш има за последица неразбиране, отричане, преследване и наказание. Много хора дори не разбират защо някои избираме свободата. Не разбират защо не се смирим, за да получим облаги и комфорт в живота. Не разбират защо залагаме всичко, заради свободата.
Свободата не е свободия. Свободата е да постъпваш така, както ти повелява морала и ценностите, да не се примиряваш, когато отвън ти налагат чужди ценности и те карат да се смириш пред злото, свободата е да живееш така, както искаш, свободата е и отговорността да понесеш последиците на избора си.
Много пъти ми се е налагало да избирам. Дали да се примиря, да служа на някого и да си уредя добре живота, да имам придобивки и да нямам никакви притеснения. Да съм удобна и харесвана от всички. Да се изкатеря на колене по стълбата на кариерата. Да мълча заради власт, пари и привилегии.
Няма как да стане. Има души, които не можете да оковете. Да, аз знам цената и съм готова да я платя. Готова съм да тръгна срещу тези, за които стадото е висшата ценност, а подчинението на обществените нагласи - задължително. Аз нямам претенции да съм нещо повече, но имам претенцията никога да не завися от чуждо мнение и сама да вземам решенията си, дори и да не са правилни. Но са мои! За грешките си да обвинявам себе си, а не погрешни съвети и хора. Да губя с достойнство, когато не съм успяла. Но да си пазя свободата, защото тя е всичко, което имам.
Стремежът към свобода е присъщ само на свободния, не на роба. И свободата ухае прекрасно и не бих я заменила с нищо!
Елена Гунчева
