Точно преди 5 години анализирах, че истинско частно здравеопазване у нас няма.
Така нар. частно практически изцяло е обществено по финансиране, но парадоксално е с отказ от редица обществени функции. Тази ситуация и днес е същата, което се демонстрира с дистанцирането на почти всички частни болници в кризата с Короначумата.
.
Трябваше да се стигне до препълване на капацитета на държавните болници в столицата, за да излезе на 24 март държавно нареждане частните болници да оформят инфекциозни Коронаотделения.
И какво от това? - Едното нищо, понеже в тях продължават да не се лекуват коронаболни освен някои олигарси.
.
Пример от тези дни: заради заразените лекари, сестри и санитарки затвориха инфекциозното и пулмологично отделение на Сливенската областна болница!
Прием на нови пациенти с КОВИД 19 в него няма от 30 април. Няма и да има до 18 май, както решиха областният и национален кризисен щаб.
След смъртта на д-р Илияна Иванова и заразяването на съпруга й инфекционист, отделението остана само със завеждащата си д-р Ченкова и още един лекар на половин щат. Те сами ще продължат лечението на 14 болни пациенти и двама контактни…
В момента целият Сливен и Сливенската област могат да разчитат само на инфекциозното отделение на Военна болница, което разполага с четири екипа и 20 легла, от които 11 заети.
Затова се командироват медици от страната с надежда така проблемът да се реши.
А двете частни болници там, които при нужда трябваше да поемат болни с КОВИД 19 според разпореждането от 24 март, май имали "готовност". Но кой знае защо пациенти нямат въпреки тежката криза с кадри и легла.
.
Друг парадокс е, че здравни частни заведения, иначе получили най-висока категоризация не разполагат с денонощни спешни отделения за прием. Оказа се, че такова изискване не присъства в методиката.
.
Задавам си въпроса дали след епидемията и поуките от нея тази система най-сетне ще бъде действително реформирана?
