Не е много за честитене, но такава си е традицията. Както казват учениците - лесно Ви е на възрастните, като не ходите на училище. Но пък образованието е много важно и мъка, не мъка, трябва да се мине.
Българите винаги сме държали на образованието. Дори по време на робството килийни училища е имало навсякъде, а българчетата са били грамотни. Деградацията на образованието като ценност настъпи в последно време. Когато отвън ни наложиха стандарти, които са далеч от българските ценности и традиции.
Днес учителите са превърнати в бюрократи, живеещи в страх да не нарушат някое правило. Родителите, вместо да възпитават децата си, търсят сметка на учителите защо критикуват невъзпитаните им отрочета. В училищата се налагат ценностите не на българското семейство, история и култура, а тези на "Америка за България" и соросоидите. Розови тениски, толерантност към изчанчените, 36-пола и заличаване на българската история.
Днес всички сме на границата. Деца, учители, родители. Искаме децата ни да бъдат образовани, но хаосът в образованието не го позволява. Разликата между бедни и богати се отразява и на образованието. Ако нямаш пари, детето ти вече не може да получи качествено образование. Учи се по учебници, написани от Сульо и Пульо, с безумни неща, написани вътре.
Също днес, родители и учители се вълнуват повече от ковидясването и мерките, отколкото от това какво ще научат децата в училище. Вместо да спорим за образованието, спорим за това дали децата ни да се задушават с маски в училище в името на световната паника и контрол. Образованието остана някъде настрани.
И бих казала, че освен науката, трябва да научим децата на гражданска доблест, на отстояване на свободата. Да ги научим не на информацията, а на мислене и разум. Да подготвим за живота граждани, а не послушни овце!
На добър час, ученици и учители. И не забравяйте за какво сте в училище!
Елена Гунчева
