Съединението е една мечта. Която пред 136 години сме постигнали, а след това ежедневно доказваме, че Съединението е недостижимо. Съединението ни като нация, като народ, като граждани. Раздирани от противоречия и политически страсти, далеч от разума и логиката, емоциите ни разделят така, както и враговете не са успявали.
Най-много обичаме да мразим другите българи. Които не отговарят на "високите" ни изисквания да мислят като нас. Комунисти и нови демократи, бойковисти, костовисти, киропетковисти....край няма. На тази изстрадала земя, макар и да останахме малцина, продължаваме да се дърлим помежду си, без да виждаме големият враг, който се наслаждава на битките ни и се готви да ни изяде.
Забравихме националните си идеали. Мъжете станаха жени, жените - мъже, Родината стана територия, а народът - матриЯл. Политиката стана мръсна работа за мръсни хора, а гражданското общество - химера, която няма никога да видим. Малък, но много разединен народ. Срамуващ се от собствената си национална идентичност, обожествяващ всичко чуждо и различно от българското. Кланящ се на фалшиви идоли и забравящ националите си герои. Левски е отбор, България е дестинация, Освобождение е булевард, народен е салам.....падението няма граници.
И точно днес огромната част от политиците ни се упражняват върху изстрадалата ни Родина. Която продадоха и предадоха. Козируват на Мустафата от Козяк, а след това без срам и свян произнасят слова за България и нейната независимост. Затварят ни по домовете и ни слагат маски, а след това без срам споменават името на Левски. Срамно, долно и гнусно!
Историята е много важна. Още по-важни са уроците от нея - че предателите заслужават само една присъда, че преди Съединението, има Възраждане и въстание, и война, че животът не е по-важен от свободата, че народ, който не помни историята си, е обречен.
Днес ме е срам да празнувам Съединението! Срам от тези, които са го направили и не са мислили кой в Брюксел какво ще каже, дали няма да навредят на политическата си кариера и дали няма, вместо да се борят за Съединението, просто да отидат на ...шопинг! Срам ме е от тези българи, които воюваха за нас!
Днес много българи няма да отидат на празненствата. Защото Шести септември е повод да се слеят почивните дни и да отидат до гръцко, например. Да отидат на ресторант и да се освинят по повод празника и със сълзи на очи на три ракии да викат: България на три морета!
Днес е време да се осъзнаем.....
Елена Гунчева
