Ето, затова харесвам приятелите на тази страница, които смятам и за нейни съавтори: един скромен текст/“Фикуси и Суверен“ стана повод отново да се убедим, че Паметта им е жива – сетиха се за „Лице“ на Блага Димитрова, в коментарите бяха споменавани Солженицин/„Един ден на Иван Денисович“, та дори и Елиът.
Могат да закрият хиляди училища…
Могат до крайност да из-сивят образованието…
Могат да са равнодушни към производството на силиконови поколения – готови за нов „месия“…
Могат един ден в годината – един ден! - да ни се хилят притворно с „Върви, Народе, възродени“ – ах, колко сте възродени, макар да сме Дънните Шампиони на Европа във всяко отношение…
Всичко могат – но не и да заличат Паметта ви, макар здраво да се стараят да ви възродят и по този начин.
Пазете Паметта си като нещо най-драгоценно – защото тя ще ви помогне да запазите Себе-уважението си.
Честит празник на Себе-уважението!
***
Предлагам ви една кратка среща с Блага Димитрова:
тя ще ни накара да се попитаме, какво превръща градините в пустини…
***
Този линк ще ви отведе към един текст за Себе-уважението – писан преди пет години.
Нищо не се е променило.
***
Кеворк Кеворкян
