На този ден, 16 февруари 2020 започнаха много неща. Не беше просто учредяване на партия от хора, които не бяха съгласни с това, което се случва в страната. Събрахме се заедно хора, които искаха да променят това, в което беше заприличала страната ни.
Тогава, на учредяването аз познавах 4 души.
После започна и битката с властта – за Ковид 19, за свободите ни и за това, в което вярваме. Съвсем в началото се чувствах сам – срещу държавата, властта и медиите. После разбрах, че не съм сам в тази битка.
Първо в лабораторията ми, после на площада по време на протестите, след това с близките ми и накрая с хората от ИТН – по време на трите предизборни кампании и след това в парламента.
Стотици пъти ме попитаха защо съм част от ИТН. Защо точно с тях, а не с други. Отговорът е невероятно лесен – защото те са моите хора. От хората, организиращи работата по райони и области, та до ръководството.
Споделяме едни и същи тези и идеи. В смутните времена, в които някои близки, приятели и колеги ми обърнаха гръб точно ТЕЗИ хора застанаха зад мен и ми подадоха ръка. А аз съм човек, който помни хората, подали му ръка в трудния момент. Плащаме голяма цена, за да си останем същите, но така е по-добре от хитрото нагласяне към ситуацията.
Каузата е проста – да променим държавата. А ако каузата изглежда невъзможна - значи е за мен. Най-много обичам невъзможни каузи.
Наградата е проста – разхождайки се свободно по софийските улици всекидневно да срещам поздравите и усмивките на непознати хора. От това се разбира, че си е струвало.
Честита 2-ра годишнина, ИТН.
Андрей Чорбанов
