На този ден през 1989 година валеше нещо между дъжд и сняг.
Беше мрачно и студено.
Най - големият хит по радиото (то беше само едно - БНР с програмите си “Хоризонт”, “Христо Битев” и “Орфей”) беше “Ламбада”.
Аз бях ученик в 11 клас на Музикалното училище.
Чупих се от часове и отидох на гости на моя съученик Енчо Клатев, който живееше в центъра, на “Славянска”, съвсем близо до легендарното кръчме на театър “Сълза и смях”.
По телевизията имаше новини. В 17 часа не казаха нищо, въпреки, че Свободна Европа и BBC и Гласът на Америка вече съобщаваха новината (и Дойче Веле, което тогава не беше тоя майтап, който е днес).
Честно казано не можах да повярвам дори когато съобщиха новината по БНТ.
Живков изглеждаше като на транквиланти, а останалите от Политбюро съобщиха, че му благодарят и че социализЪма и перестройката продължават.
Тръгнах си късно и хванах такси към “Разсадника”, където живеех на квартира (точно до “Тина Киркова”).
Таксиметровият шофьор беше въодушевен и каза, че тази нощ ще вози без пари.
Днес моя съученик Енчо Клатев не живее в България, музикалното училище се премести в друга сграда, мнозина все още не са се отказали от социализЪма а таксиметровите шофьори не возят без пари дори ако от това зависи нечий живот.
А аз вече не съм в 11 клас, където съвсем скоро ще бъде синът ми.
Дали и той ще чака нов 10 ноември?
Не знам.
Знам, че съборихме берлинската стена, но не можахме да бутнем стената в себе си.
И знам, че съборихме мавзолея на бащицата Димитров, но продължихме да се кланяме на различни бащици и да им издигаме мавзолеи в съзнанията си.
Честита ви демокрация!!!
Която още не сме извоювали сами от себе си...
*Венци Мицов във фейсбук
