ДА СЪЗДАДЕШ ПОЛИТИК. КУКЛОВОДИТЕ СЕ СМЕЯТ....

В днешно време е много трудно да прецениш политиците – кой е читав, кой за нищо не става, кой какво прави в действителност за народа. Армия от ПР и медии услужливо разработват медиен образ на кандидата за слава. Как да го снимат, какво да направи, коя тема е печеливша пред материала, кое ще предизвика най-голям интерес.

Така в България имаме не държавници, а медийни чучела, които имат една цел – властта и един способ – медиите. Които ни заблуждават в истинската им същност.

Прекият контакт с политиците липсва, те са обградени от охрана, от верни съветници и симпатизанти.

А народът вярва в това, което вижда в телевизора.

Интервю след интервю, платена статия, подходящ театър, подходящи думи, подходящи скандали с подходящите „врагове” на народа, тухла по тухла се изгражда сцената, на която нароченият за политик да блесне пред публиката.

Медийният герой Бойко Борисов, подвизаващ се като Премиер под прякора Тиквата.

Помните ли мистичният образ на Спасителя ни от злото, от мафията и корупцията. Как той ги хващаше, а те ги пускаха. С внимателно подбрани образи на леко брадясал самотен герой в кожен шлифер, който сам се бори срещу лошите.

И който говореше по народному...

Внимателно изграден образ на един селски тарикат, поставен като пионка във властта.

Докато кукловодите се смеят зад кулисите.

Докато не стане време да сменят куклата...

Да погледнем още един медиен герой – Бареков.

Голям традиционен спасител на нацията. Започнал с дудуци….народни такива и тиквени такива! Мазни и в ефир. Див популизъм, естествено, „народен“ човек. Кандидат за спасител. Отново на хоризонта.

Друг голям спасител на нацията – Слави Трифонов…..циркът трябва да продължи. Защо не и в политиката. Всичко е шоу, както се казва. Поредният политически проект на управляващите – да обере вота на хората, недоволни от системата. Само че, нали разбирате, че ако беше толкова неудобен, нямаше да го гледате по телевизията. И май забравихте прегръдките му с Бойко Борисов? С концерти и вицове не се управлява държава. Нагледахме се на циркаджии във властта.

Друг проект – известна „духовна“ /в какъвто смисъл на думата искате, го разбирайте/ водачка. Много българка, ама много! Със съмнително финансиране и още по-съмнителни връзки. Кандидат и тя за спасител на нацията.

За мен това е театър – поредният...За да повярваме в поредния спасител.

Че НЯКОЙ ще ни спаси. Че ТОЙ/ТЯ е защитник на народа. И с овации и викове ще ГО/Я изберем за НЕЩО СИ – кмет, депутат, защо не и Президент по-нататък или нещо друго....това е пътят към големите позиции – да излъжеш хората.

Ама да ги излъжеш както трябва. Че ще ги спасиш....

Театър...а кукловодите се смеят на наивността на публиката. И дърпат конците....

Но отвреме-навреме се появява някой, който няма конци…..но ще го познаем ли? Ще повярваме ли след целия цирк?

Защото ако се появи ВОДАЧ /НЕ СПАСИТЕЛ – ВОДАЧ/, то той няма да дойде под звука на фанфарите и блясъка на прожекторите, а ще изисква от нас същото, каквото и от себе си. Няма да ни обещава звездите, а ще ни посочи грешките. Няма да сипе суперлативи, а ще се опита да ни накара да видим реалността в България! Ще иска не да ни води, а да сме до него в борбата.

Но май не разбираме какво се иска от нас….

„Шести септември“

Елена Гунчева