Тази сутрин разбрах, че тази българска приказка, която е метафора за жесток побой, явно наистина е родена от традиции, а не е случаен сбор от думи.
По същество: Един ветеринарен лекар пребил почти до смърт куче, оставено в приюта, който той (лекарят) управлява. След това лекарят убил кучето без упойка, с амониева селитра, защото искал то да страда. Една жена (човек, служител в приюта), се опитала да попречи на началника си да убие кучето. И подала жалба срещу него. С името си. Днес той каза че да, убил е кучето. Да, жестоко е било. Да, сборичкали се с колежката. Да, така е. Но той бил в състояние на афект, защото тя не изпълнявала заповедите му и си превишавала правомощията.