1. От едната страна е ГЕРБ, подкрепяни от тези, които са на държавна хранилка, голяма част от администрацията и тези, които са зависими от държавните пари и помощи. Проблем са ментално недостатъчните, които се чувстват значими, само когато са със силните във властта и които се опияняват от простаците на власт.
2. Като резерва на ГЕРБ са присъдружните "коалиционни" партньори - патриотични организации, воли и неволи, съставени изцяло от хора, за които е невъзможно сами да вземат властта, но пък не могат да живеят без нея и са готови на всичко, за да останат в управлението. От друга страна, се ужасяват от загубата на власт, защото осъзнават, че политическият чадър над ппрестъпленията ще бъде само за ГЕРБ и то не за всички. Разчитат на лумпенизираният електорат и купен вот, както и обръчи от фирми, които захлебват от обществени поръчки.
2а. Партиите от статуквото, които искат да са на власт, но и в опозиция ги устройства, стига да имат достъп до благата в управлението. Не се назорват много да търсят отговорност или да се противопоставят, тъй като рано или късно знаят, че те ще бъдат управляващи.
3. Проекти на КОЗЯК и СОРОС. Под маската на опозиция, те са спящи клетки, които се активизират по време на обществено недоволство с цел неговото разединение или оглавяване в зависимост от ситуацията. Характерно е, че се поднасят като умни, красиви и против властта, но като ценности и ппрограма напълно припокриващи се. Интересното е, че имат стотици лица, които са взаимозаменяеми и тъкмо ги забравим и отово изскачат от шкафа с искане именно те да ни оправят. Част от тях играят за ГЕРБ или ще ги подкрепят след изборите, други са самосиндикални и работят за тези външни сили, които им пплащат. Защото и Козяк и Сорос осъзнават, че българският народ не може вечно да търпи мафията на власт. И именно проектите се подготвят да ги заместят. Характерно е, че въпреки зловещата цензура, тези "опозиции" се допускат до официалните медии.
4. Заблудени политически електрони. Обикновено малки партии или организации, съставени от хора, които много си вярват и им липсва всякаква политическа реалност и визия. Те се надяват като барон Мюнхаузен сами да се издърпат и да убедят хората да гласуват за тях. Обикновено не блестят с качества или програми, а използват див популизъм.
5. Отделни бойни единици. Истински българи, които въпреки гореизброените, не се предават, виждат реалността и не се отказват да се съппротивляват на статуквото. Битката е срещу предходните четири категории, които не искат да ги допуснат дори до общественото внимание. Партии, които са против приетите мантри за либерални и евроатлантически ценности, които имат и нахалството да защитават идеите си и да не искат да се присъединят към статуквото.
Всъщност битката е на първите четири срещу петата. Поне това е моето разделение като моментен поглед в политиката на България.
Елена Гунчева
