Да ви разкажа за срещата ми с Костадин Костадинов, по прякор Костя Копейкин.
Случи се в Разград, по време на кампанията за местните избори. Единствената медия, дошла да отрази събитието в сградата на местната филхармония бе Дарик Радио, чрез една журналистка. Бяхме с нея крачол до крачол и почти лице в лице. Така се случи. Залата една малка, тягосно тясна...
Аудиторията беше разнородна етнически, точно като за родният ми град. Всички месни чада, християни, мисюлмани, цигани или роми (Когато им го казваш с уважение никой няма да Ви нападне!)
Та говори ли говори Копейкин и егото му на историк запона да надделява, без дори да сме задавали въпрос за историята. Последваха тиранични нападки срещу мисюлманското население, все пак те бяха в залата. Нападките бяха от сорта на турците по време на 5 вековното иго това и това зло вършили, турците са виновни за всичко.... Заличката взе да се изпразва.
В този момент изруптах явно на глас, как може да има такива кретени, да не съобразяват къде се намират. Журналистката, жена на около 30-40 години (Ако поста стигне до нея, нека не ми се сърди, че не съм я огледал за преценка), така ми изглеждаше, ме изгледа, поогледа ме, погледна си тефтера...
Затвори тефтера и спря аудиорекодера...
Та това е. От тогава ми се затвърди мнението, тотално, че този индивид не трябва да попада под никаква форма във властта. За него не съществуват околни, освен тези, които сляпо го следват.
А какво направи народа? Взе че го вкара и в парламента...
СРАМ НАРОДЕ, СРАМ!!!
Radoslav Iliev
