Гледам предизборните обещания и програми на партии и се замислям, че всички политици подхождат към българите като едни проспериращи европейци. Дали това се дължи на убеждението, че България са жълтите павета на София, или протоколните срещи с подбрани избиратели по градове и села, няма значение.
Всъщност истината е доста по-неприятна и неудобна. В България има много бедни и онеправдани хора. Още по-страшно, има работещи бедни. На техните проблеми никой не обръща внимание. Само мимиходом се споменава, че има проблем с доходите. Но решения почти няма. Даваните огризки от държавата за подпомагане всъщност не решават проблема.
Какво предлагаме?
Голям проблем за българите са бързите кредити и техните високи лихви и неустойки. Както и, разбира се, психологическия, а в някои случаи дори физически тормоз над длъжниците. Масови са случаите при невърнат навреме кредит, служители на компаниите за бързи кредити да посещават дома на длъжника, за да го заплашват, да заплашват децата му, близките му, да говорят със съседи и роднини колко неизряден длъжник е. Има и случаи, когато разговорите са с работодател и в резултат на тези разговори длъжникът губи и работата си. Много са случаите и когато в почивни дни и късно вечер се обаждат служители да тормозят длъжниците.
Държавата се прави, че този проблем не съществува. Оставила е българите на хиените. На практика е абдикирала от задължението си да регулира тези обществени отношения. В резултат много хора губят дом, автомобили, запори на заплати и пенсии, в някои случаи дори се стига до суицидни опити.
На първо място да попитам защо са разрешени рекламите на бързите кредити навсякъде и по всяко време. Колко е лесно да се изкушат хората. Които в бързината да вземат едни пари, дори не четат заробващите условия по кредита. Много хора вземат бързи кредити, за да си платят сметки. Друг въпрос е как така в проспериращата европейска България хора, които работят, не могат да си платят дори битови сметки или да облекат децата си. Други вземат кредити от изкушение - за нов телефон, почивка....а след това?
Това е една язва в държавата, която трябва да бъде премахната. Държавата вече няма собствени банки, които да са в услуга на народа. Всъщност банките са най-печеливши на територията дори само от таксите, които дерат от клиентите си. Трябва българите да имат достъп в рамките на разумното до заеми. Включително може да се насърчи законодателно и създаването на взаимоспомагателни каси. Но институциите за бързи кредити трябва да бъдат премахнати.
Държавата нищо не прави и с проблема с ЧСИ. Покрай работата си знам колко съдби са унищожени от изпълнителни дела. Където дълг от 1000 лева се превръща в 5 000 лева. Или където поради пропускане на срокове или недобронамереност от страна на ЧСИ, длъжниците не могат да се защитят. Немалко са осъдените ЧСИ, заради нарушения в работата им. Въпреки това, явно поради силно лоби сред политиците, тези проблеми също са неглижирани от държавата. Още по-голям проблем са и заповедните производства, когато длъжникът, осъден да заплати на кредитора по заповед за незабавно изпълнение, дори не е уведомен и не може да се защити.
Време е в Народното събрание да влезят народни избраници, които да защитават интересите на българите, а не лобистки законодатели, които да защитават интересите на силните. Тях винаги ще има кой да ги защити. Но ако искаме да оцелеем като народ, не трябва да си затваряме очите пред проблемите и неправдите. И без това социалното неравенство в България е убийствено. Буквално. Равни няма как да бъдем, но държавата може така да регулира отношенията, че да няма бедни и онеправдани. И тук е нашата роля, на политиците, да предложим законодателни мерки и промени, за да защитим хората, които са ни избрали!
Елена Гунчева
