Дължиш вяра на себе си. Да си повярваш. Че си чудо, мечта и единствена и неповторима. Че утре зависи от днес и от теб. Че от теб зависи как да приемеш нещата, които не можеш да промениш, защото важното е твоето отношение към света, а не какво ти се случва. Да си повярваш, че можеш и следващият път да се изправиш, след като си паднала лошо. И да се изправиш с усмивка или със споменаване на майката на света, но сама и с вдигната високо глава. Дори да имаш подадена ръка, трябва да знаеш, че изправянето е твоята задача, не на някой друг....
Дължиш си красота. Да си подариш цветя. Такива, каквито харесваш, да ги помиришеш и да им се порадваш. Да ги сложиш в най-хубавата ваза и да се усмихнеш. Дължиш си да се грижиш за себе си, защото друг няма да го направи вместо теб. И да се чувстваш красива и богиня, дори да си като рошав таласъм преди първото кафе!
Дължиш си истината! Да не се заблуждаваш поне пред себе си. За същността си и недостатъците си. Да знаеш и признаваш, дори само пред себе си грешките си, но да знаеш и това, което те прави неповторима и различна. Да остаряваш със смях и да трупаш до последния ден спомени, които да те карат да се усмихваш сама, дори да са от този вид, който не е за споделяне 
. Да подминаваш хората, които са скучни и те натоварват, без угризения и гузна съвест. Да не допускаш да подминеш приятел и бездомно животно в беда. Да бъдеш себе си! И никога, ама никога да не допускаш да имаш кумир и да искаш да приличаш на някого!
. Да подминаваш хората, които са скучни и те натоварват, без угризения и гузна съвест. Да не допускаш да подминеш приятел и бездомно животно в беда. Да бъдеш себе си! И никога, ама никога да не допускаш да имаш кумир и да искаш да приличаш на някого!Дължиш си себе си! Вярвай си! Важна си! И в твоята вселена, за самата теб, решенията ги вземаш ти! И дори когато губиш, направи го с класа, с усмивка, със споменаване на майки и план за следващия ден.....
Днес решаваме ние! Винаги решението е лично. Как да живеем. Какви да бъдем. Какъв да бъде светът за нас. И да живеем така, че да се гордеем със себе си и да се усмихваме на личността, която сами сме си изградили. И никога да не казваме: "Ама какво ще кажат хората!". Защото важното е какво си казваме вечер сами на себе си. Защото хората си отиват, но никога не можеш да си отидеш от самия ти.
Приятен живот, скъпи приятели. Ваш е! Не на политиците. Не на съседите! Не на близките! Само ваш. И отговорността, за това какви сте, е ваша.
Елена Гунчева
