Не мислете нито за миг, че тази пандемия е случайност. Пред очите ни се разиграва чудовищен опит за предумишлени убийства, а индустрията, която стои в основата и, се крепи на лъжи вече 140 години. Ние спонсорираме индустрия, която в момента се опитва да унищожи нас, хората. Това, което те искат да сложат в тялото ви в момента с „ваксините“ не е ДНК, не е РНК, а антени, които да прекъснат комуникацията между вас и Космоса.
„Хората погиват заради липса на знание.“ пророк Осия (4:6)
Всички дебати относно COVID-19 и SARS коронавирусите, които ангажират хората в момента, не почиват на правилна основа. Вниманието им бива отвличано по един чудовищен начин, далеч от истинските злини. Тази конкретна кампания, която всички виждаме в момента започва още през 1804 г. Едуард Дженър е човекът, предоставил на човечеството за първи път това, което наричаме „ваксина“ и което впрочем дължи появата си на говедата.
Чуваме как навсякъде непрекъснато се споменават неща като „стадно“, или, „стаден имувитет“ и изобщо думи, които асоциираме с животновъдството.
Появата на ваксините е имала за цел да разреши икономическия проблем с управление на чумата по говедата. По онова време Едуард Дженър е видял удобна възможност да се използва природата като оръжие и през 1803 г. поставил началото на дискусия, продължила 80 години, а именно: какво практическо приложение може да има чумата.
И тогава, през 1883 г., на сцената се появява Франсис Галтън с отговор на въпроса. Според него тези чудесни неща, наречени „бактерии“ и „чума“, могат да намерят идеално приложение в нещо, което самият той нарича „евгеника“ в един от публикуваните си през 1883 г. материали. Той казва, че би било чудесно, ако самата природа се използва като оръжие срещу човечеството. Годината е 1883…
Плана, изготвен толкова отдавна и довел до събитията с днешна дата и този план се опира на мистериозната индустрия наречена „Застраховка живот. И ето тук става интересно. Оказва се, че от 1883 до 1893 г. най-голям принос към американския брутен вътрешен продукт има търговията със страха от смъртта.
Приходите от „застраховки живот“ надхвърлят комбинирания принос на приходите от въгледобив и стомана за 10-те години между 1883 и 1893 г. Знаете ли защо никой не говори за това? Вече 145 години се полагат усилия да прикриват ролята си във всичко това и засега се справят отлично. По всичко изглежда, че това, което прави продажбите на животозастраховане на Запад толкова успешни, е продуктът, наречен „срочна полица Живот“ – редовно плащане на малки вноски.
Статистиката сочи, че в повечето случаи спират да плащат тази застраховка след около 18 години. Това е великолепен бизнес – таксуват се хората в продължение на 18 години, без да им предлагат нищо, като в замяна на тази услуга застрахователите печелят не само от това, че държат парите им, но и че за тях това е напълно безплатно.
Перфектна схема на рекет. Ето така в един момент застрахователите решават, че всъщност би било много добре да привлекат евгениката на своя страна, за да може хората да умират тогава, когато трябва да умират, и да не пречат на притоците на печалба. Именно по тази причина между 1904 и 1910 г. милиардера Андрю Карнеги, който е тясно свързан с бордовете на няколко животозастрахователни компании, решава, че медицината трябва да се институционализира.
Малко по-късно медицината на свой ред институционализира медицинските проучвания и ги прикачва към застраховките „Живот“, защото контролирането на смъртта е голям бизнес, а хората, които не попадат в сметките им с редовни вноски, не са добри за бизнеса.
Всеки, който вярва, че светът се управлява от Ротшилдови, се намира в сериозна заблуда. Светът се управлява от животозастрахователните компании, но преди да видим защо този факт е толкова важен, нека първо се спрем на следната фраза: „дефектен човек“. Словосъчетанието „дефектен човек“ навлиза в речника през 1914 г. Всички знаят какво са „дефектни гени“, но какво точно означава „дефектен човек“? Ако приемем, че човекът е създаден по образ и подобие на Бог, дефектният човек тогава би следвало да е просто въпрос на нечия различна представа. Дефектен човек не съществува – съществуват обаче дефекти у човека, които са предизвикани.
Оказва се, че Първата световна война е била изключително изгоден бизнес за животозастрахователите, които са спечелили невероятно количество пари от изпращането на голяма част от младите мъже на сигурна смърт в Европа, като са присвоили огромни суми от задтраховките им.
Причината за това е фактът, че твърде малко от хората по онова време са имали идея как да предявят иск към застрахователите си и изобщо, как да се възползват от механизмите и процесите на собствената си застраховка. Ето защо, погледнато от икономическа гледна точка, най-печелившата страна в тази война са били животозастрахователните фирми. И ако един бизнес върви много добре, какво бихте направили вие? Бихте се постарали да поддържате източника на печалби или, с други думи, не бихте бързали да слагате край на войните…
Малко по-късно, през 1929 г., на медийната сцена се появява друг термин – „наследствен“ – с който евгениката прави крачка напред към превръщането си в успешен бизнес модел. Медиите започват да популяризират идеята за правилните гени, попаднали на правилното място. Разбира се, тогава все още не са употребявали думата „гени“, а са говорели за качествено или селективно размножаване – принцип, прилаган в животновъдството.
През 1932 г. Букър Т. Уошингтън и още няколко човека се събират и обсъждат идеята, че една съвсем малка болестотворна бактерия има потенциал да превърне в индустриална медицина всичко онова, познато като билкарство, натуропатия и естествено лечение. Една абсолютно естествена бактерия, която може да се отглежда в лаборатория, и така да се постави началото на съвсем нов отрасъл, който да замести хилядите малки аптеки и широко разпространената по това време народна медицина. Нямало никаква полза от разните му там знахари и лечители с тайнствените им отвари и малки шишенца, мислели те, и затова трябвало да се намери нещо, подходящо за масова употреба и масово производство. Нещо като пеницилина например. Нещо, което би могло да стане общоизвестно, но за което да не се говори много. И въпреки че имало хиляди потенциални приложения на пеницилина, включително при белодробни заболявания, от всички тях те избрали първо венерическите болести, именно защото хората не говорят за тях, а когато хората не обсъждат нещо публично, то остава встрани от публичното внимание.
Така на сцената се появил сифилисът. Това, което групата на Букър Т. Уошингтън намерила за перспективно и доходоносно, било да се зарази масово населението със сифилис, за да се постигнат необходимите числа болни, които от своя страна да оправдаят извънредните клинични изпитания и одобрението по спешност на пеницилина. Познато, нали? Сценарият е стар, само обстоятелствата с „Ковид 19” днес са нови. Това наистина е като нискокачествено телевизионно шоу – знаете какво ще стане, знаете как ще свърши и все пак го гледате.
През 1932-ра започнали да заразяват хората със сифилис, за да може да им предписват пеницилин и да разберат повече за начина, по който патогените унищожават човечеството. И знаете ли с кого е започнато? С индианците и с афроамериканците.
„Неприемливите човешки поколения трябва да бъдат изтрити.“
Америка практически и буквално е институционализирала селективната кастрация и елиминиране на хора във всеки свой щат, така че не Хитлер, а американската „наука” и то преди нацистите. През 1939 г. Хитлер популяризира концепцията си за расово превъзходство и евтаназия на нежеланите, и вместо да го контрира, Америка започва да си сътрудничи с него и с Третия райх в това, което те наричат – „унищожаване на имбицилите“. На нежеланите. На некачествените. Слабите.
Всичко това не е ли неудобно близо до времето, в което живеем сега? В крайна сметка това са събития отпреди само 1-2 поколения. Оказва се, че пак тогава една друга „състрадателна и щедра душа”, Джон Д. Рокфелер, решава, че е нужно да инвестира в създаването на Американските центрове за контрол на заболяванията - днешното всесилно CDC. А знаете ли каква е била идеята и целта на тези центрове? Били са създадени, за да проучат и установят каква е причината болестите да убива някои хора, а други – не. Дългосрочната цел е била селективно да се достигне до места, на които има достатъчно африканци и азиатци, които да пренасят плячката от горите и саваните, но не достатъчно, та да попречат на добива на природни залежи от техните земи.
С/ЛЕДВА...
Светослав АТАДЖАНОВ
