Някога знаехме, че Смъртта чука по вратата. Сега разбрахме, че звъни и по пейджър. Страшно модерна смърт, иновативна, утре току виж звънне и по джиесема. Или светне от лампата, или потече от чешмата. Какво постижение на човешкия ум, каква игра на Господ, какви разузнавания и какви наказания… И каква кръв… И какви картини на хора, ошашавени и опръскани с кръв…
И какво мълчание, и какво никакво осъждане, и какво смразяващо двуличие.
Името на Господ вече не е само Яхве – другото име на Господ винаги е било Страх.
А Исус взел да говори за някакво милосърдие и за някаква любов към врага. Не е знаел какво говори или не е познавал Отца си. Или ние не сме разбрали. Или ние никога няма да разберем.
Добре, че Исус не е имал пейджър…
Николай Милчев