Знам, че е понеделник сутрин, че е едва трети януари, и че все още вярваме в това, че ще спазим новогодишните си резолюции Знам, че не ни се четат дълги текстове, защото винаги изскача нещо кратко и много интересно, което да отклони вниманието ни — я меме с Ванга, я добре оформената и едва прикрита силиконова гърда на бота, който ни иска приятелство, я намаление в "Answear". Между другото, ако предизвикателството пред политиката (а и пред рекламата) винаги е било свързано с липсата на разбиране (тоест, как широките маси възприемат идеите), новото предизвикателство е свързано с липсата на внимание (и широките, и тесните маси проявяват ADHD).
Независимо от това дали ще спазим новогодишните си обещания и ще бъдем отново слаби, или пък ще запазим по-пълновати телесни форми знам, че ни очаква една адски, адски, адски вълнуваща две хиляди двадесет и втора.
Не знам дали си давате сметка колко много се промени обществото ни, и то за около година. На теория приличаме на нация в разпад, на практика изобщо не е така: просто пред очите ни се оформят новите социални класи.
ИКОНОМИКАТА ТЕХНОЛОГИЧНА: ДЕЛО НА ВСЕКИ!
В България има не един и двама, които от компютъра си търгуват с целия свят. Има и не един и двама, които търгуват с криптовалути или на борсата. Има момичета с електронни магазини, които са супер, ама супер, ама супер успешни. Има създатели на страхотни брандове, които продават глобално. Има хора, предлагащи изключително и иновативни, и качествени онлайн-услуги, от които печелят милиони.
И вие не виждате тези хора, не защото те се крият, а защото изглеждат точно като всички останали: напълно лишени от олигархическо парадиране и концентрирани в работата си.
Сливането на реално и виртуално е факт и — за разлика от политическите и икономически процеси от началото на 90-те — то не се случва само в Централна и Източна Европа, а настъпва едновременно по целия свят.
Технологичната революция играе решаваща роля за оформянето на новото ни общество и новите социални класи, които го съставляват. Това не се отнася само за България, отнася се за всички. Но, специално ние никога в историята си не сме имали такъв бляскав шанс ДА СЕ РАЗВИВАМЕ ЕДНОВРЕМЕННО СЪС СВЕТА и да имаме същия достъп до новости, НИЕ НИКОГА НЕ СМЕ ИМАЛИ ТОЛКОВА ЯРКА ВЪЗМОЖНОСТ ДА БЛЕСНЕМ, каквато имаме сега.
ПАРТИ ТАЙМ.
Лично аз вярвам, че в следващите 2-3 години политическата ни система и политическите субекти, които я съставляват, ще преживеят фундаментална трансформация. Вероятно много от тях ще изчезнат, други пък ще успеят да се адаптират и ще се превърнат в добра основа за нещо ново. Причината за това е една: чисто и просто партиите в този си вид генерално са се оформили след Индустриалната революция, утвърждаването на капитализма и оформянето на тези социални класи, които познаваме в момента. Има народняшки партии, работнически партии, партии на градската периферия, партии на бизнеса, партии на градския елит, има и земеделски партии (които първи изгоряха идеологически с автоматизацията на земеделието и субсидирането). Целта на тези партии е в максимална степен да защитават интересите на социалната прослойка, която представляват.
Е, тези прослойки изчезват. В развитите държави никога повече няма да има толкова покрити със сажди и убити от черен труд работници, които да имат нужда от защитаваща интересите им социалистическа партия. Никога няма да има този тип древни земеделци, заради които безенесетата вечно са се роили. Ще се промени и представата за градски елит, защото има ясно очертани предпоставки за деурбанизация.
Видимо е едно: обществата — включително и българското — се променят по-бързо, отколкото политическите субекти могат да реагират. Вярвайте ми, че обществото няма да спре прогреса си заради партиите, а партиите БЪРЗО ЩЕ ТРЯБВА ДА НАМЕРЯТ НАЧИН КАК ДА ПРЕДСТАВЛЯВАТ НОВИТЕ СОЦИАЛНИ ГРУПИ, ФОРМИРАЩИ ОБЩЕСТВОТО.
ИДЕАЛНО ВРЕМЕ ЗА ИДЕОЛОГИЯ.
Ще успеят тези политически субекти — стари или нови — които първи успеят максимално точно да идентифицират новите социални прослойки: както тези, които се създават в момента, така и тези, които ще се оформят в близкото ни бъдеще — и съумеят адекватно да се обърнат към тях. В момента — поради етапа на трансформация — обществата са пренаситени от микро-каузи: сумати народ е припознал или пък е инициирал някаква кауза, която обезпечава социалната му роля като индивид и му дава възможността да се приобщи към определена група. Тези микро-каузи играят съществена роля при определянето и самоопределянето на новите социални групи, но пък водят и до радикализация — когато има прекалено много каузи, значи има голямо предлагане, и за да може твоята кауза да бъде чута, тя трябва да надвика останалите. И твоята кауза започва да крещи: това е радикализация.
Вече сме на фаза, в която все по-ясно се вижда необходимостта от голяма мечта. От нещо, което да води мнозинството, съставено от нови социални групи, напред. За да могат те да дърпат и останалите към прогрес. И това само идеология може да го изнесе. България има нужда от съвсем нов разказ за себе си.
МНОЗИНСТВО ОТ МНОГО МАЛЦИНСТВА.
Това, което може да ни разкаже играта и да бъде прът в колелото ни, е криворазбраният консерватизъм, нанесените от комунизма и посткомунизма деформации на ценностната ни система и умението ни да си губим времето в напълно излишни разговори, наместо да приемем новите реалности.
"Как да запазим традиционното християнско семейство?" е точно такъв — поне за мен — празен разговор. И го казвам като човек с класическо християнско семейство, който вече 19 години е с жена си.
Ние никога не трябва да забравяме, че в корените си семейството винаги е било икономическа единица, а не религиозен стълб. В огромното си мнозинство през вековете хората са създавали семейства по две основни причини — да окрупнят капитал или да оцелеят заедно. И религията много често е била упование за семейството, но не и основание за неговото създаване.
В нова реалност сме, съответно и в нова икономическа ситуация, която предполага и нови взаимоотношения на лично ниво. Социалната еволюция ни дава възможност за много по-голяма свобода на избора как да съжителстваме и дали да съжителстваме с някого. И това по никакъв начин не прави хората по-малко християни, или по-малко вярващи, ако те принципно са такива.
Между другото, не се притеснявайте за религиите. Вижте папа Франциск и неговото говорене — те ще припознаят всякакви малцинства, защото именно малцинствата имат най-силна нужда от вяра. И църквите ще се отворят за тези хора. Вижте и корейците и протестантството — няма сблъсък между новостите и религията.
Затова няма нужда от сблъсък и по нашия край.
Просто трябва да приемем, че ролята на жените вече не е домакинска, че всеки има право да съжителства с когото си иска и както си иска, че всички трябва да имат повече права, и че това е наистина страхотно, а не е проблем. Проблем го правят стигмите.
КЛИМАТ. ПРАВО. СВОБОДА НА СЛОВОТО.
Не. Няма да е коронавирус и последвалите му нови щамове темата на бъдещето. COVID-19 ще изчезне така, както са изчезвали всички пандемии. И, както винаги е ставало, ще оцелеем. С жертви, но ще оцелеем. В тази връзка — ваксинирайте се, бе, стига спорихте за тия ваксини! Защото само след някоя и друга седмица ще видите как "Омикрон" ще ни се отрази изключително тежко на нас и много по-леко на държавите с високи нива на ваксинация. И, именно тази липса на дисциплина, на разбиране, именно този наш инат и отричане на новото може страшно много да ни забави. И ние да тъпчем на едно място, докато целият останал свят тича. Сами ще сме си виновни, да знаете.
Опазването на Земята ще бъде основната ни тема. Заедно със справедливостта и възстановяването (или създаването) на нови медийни модели, които да гарантират свобода на словото и обективна информираност. Това са фундаментите на бъдещето ни.
РЕКЛАМЕН ФИНАЛ.
Обожавам рекламата и не е случайно, че работя това от 20 години. Мисля, че в идните години доста компании ще дадат фира и то по една обективна причина — няма смисъл от тях. Естествено, те ще направят опит да се прилепят към някаква "модерна" кауза, но това няма да ги спаси — хората стават все по-непримирими към лицемерието. Ако не ми вярвате, отидете в супермаркета и застанете пред произволно избран регал — вижте колко много брандове има и си помислете колко от тях имат социална роля, колко от тях ви носят някаква емоция и колко от тях са истински свързани с потребителите. Ами, адски малко. Е, тия ще бъдат фира.
Преди време си говорих с един наш бивш клиент и той ми каза: "ние не се занимаваме с политика". Слушах го внимателно (което за мен е трудно) и установих, че разбиранията за "политика" на този човек се свеждат до подмазване, подкупване или заиграване с една или друга партия, да някаква схемичка и врътка. Просто такива са му разбиранията на човека за "политика".
Абе, байно — "Кока-Кола" се занимават с политика от десетилетия. Те са имали ясна позиция относно гражданските права на цветнокожите още тогава, когато това е било крайно непопулярна позиция. Те са промотирали много повече равноправие, отколкото собствените си газирани напитки. Същото се отнася и за "Nike", които може и да са ползвали пакистански деца да им шият гуменките, но именно активните им позиции им помогнаха да се измъкнат от тази кофти ситуация с работната ръка. "Nike" първи реагираха на "Black lives matter", те не се чудиха какво биха казали белите агресивни реднеци. Същото се отнася и за "Procter", и за редица компании — това е истинско занимаване с политика, другото е криворазбрано.
Бъдещето е на тези, които имат statement. Останалите ще погледат, преди да пуснат кепенците.
ДОРИ И МЕН МЕ Е СРАМ КОЛКО ДЪЛГО СТАНА. НАДЯВАМ СЕ ДА СИ Е СТРУВАЛО, АКО СИ СТИГНАЛ ДО ТУК.
Мартин Димитров
