Един от всеки осем случая на рак в световен мащаб е свързан с инфекции.
Развитието на рака се дължи предимно на възрастта, наследствеността и начина на живот. В някои случаи обаче той се появява в резултат на инфекции, за някои от които вече съществуват превантивни мерки. Ново глобално проучване разкри значителния принос на тези инфекции за честотата на видовете рак и кои патогени предизвикват по-голямата част от това бреме.
През 2024 г. в световен мащаб са регистрирани 20 милиона нови случая на рак. Използвайки базата данни GLOBOCAN, специалисти от Международната агенция за изследване на рака оцениха дела на тези случаи, свързани с 12 инфекциозни агента, класифицирани като канцерогени от Група I, което означава, че има достатъчно доказателства, че те могат да причинят рак при хората.
Извадката включва бактерията Helicobacter pylori, човешки папиломен вирус (HPV), вируси на хепатит B и C, вирус на Епщайн-Бар, херпесен вирус, свързан със саркома на Капоши, HIV, полиомен вирус на клетките на Меркел, човешки Т-лимфотропен вирус тип 1 и три паразита. Общо инфекциите са причина за приблизително 2,35 милиона нови случая на рак – 12% от общия брой, или почти един на всеки осем случая.
Helicobacter pylori е с най-голям принос: приблизително 760 000 случая са свързани с тази спираловидна бактерия, която заразява стомаха и дванадесетопръстника. HPV е причина за почти същия брой – 750 000. Следват вирусът на хепатит B (360 000 случая), вирусът на Epstein-Barr (260 000) и вирусът на хепатит C (160 000).
Различни патогени преобладават над различните видове тумори. От 760 000 случая, свързани с H. pylori, приблизително 700 000 са разни видове рак на стомаха. Бактериите са причина за 85% от тези диагнози. HPV е свързан с всичките 600 000 нови случая на рак на маточната шийка, включени в анализа. Вирусите на хепатит B и C са свързани предимно с хепатоцелуларен карцином, най-често срещаният вид първичен рак на черния дроб. При вируса на Епщайн-Бар най-често срещаният тип тумор е назофарингеалният рак.
Разпространението на тумори, свързани с инфекция, варира значително между регионите. Най-голям брой такива пациенти е регистриран в Източна Азия (990 000, или 42% от общия брой в световен мащаб), следван от Субсахарска Африка, Централна и Източна Европа и Югоизточна Азия. Източна Азия е най-силно засегната от H. pylori и вируса на хепатит B. В Субсахарска Африка HPV има особено значително въздействие, засягайки 130 000 пациенти, а делът на всички нови случаи на рак, свързани с инфекции, достига 25%. В Централна и Източна Европа H. pylori и HPV са основните инфекциозни фактори.
Като цяло 77% от всички случаи на рак, които изследователите свързват с инфекции, са възникнали в страни с ниски и средни доходи. Тази разлика се обяснява не само с разпространението на самите инфекции. Достъпът до ваксинация, диагностика, лечение и скринингови програми също варира между регионите, а H. pylori, вирусите на хепатит и HPV могат да се предават в райони, където превантивните мерки са по-малко достъпни.
Авторите на прегледа подчертават, че за много от тези тумори вече съществуват стратегии за намаляване на риска. Те включват ваксини срещу HPV и хепатит B, откриване на H. pylori и последващо лечение, HIV терапия и скрининг за предракови промени при HPV инфекция. Все още не са налични ефективни методи за наблюдение на инфекцията с вируса на Epstein-Barr.
Проучването има и ограничения. Данните за честотата на рака разчитат до голяма степен на национални регистри и други източници, а тяхното качество и обхват варират значително в различните страни.
Проучването е публикувано в The Lancet Oncology.
На снимката - вируса на папилома под електронен микроскоп © BSIP, UIG, Getty Images
