ЕДИН ЖУРНАЛИСТ И ПОРОЦИТЕ НА ЗАНАЯТА

"Намирам за съвсем естествено за времето, в което живеем, опитът да сложиш прът в колелата на порочната журналистика, да се нарича цензура.

В този смисъл съм професионално поласкана! И ще защитя позицията си с конкретика, след като чуя конкретика"., цитира изявлението на Дарина Сарелска, шеф на новините в Нова тв сайтът Клуб "Z" по повод оставката на един от журналистите на телевизията.

Аз не съм от отбора на запалянковците на Васил Иванов. Не ми допада неговата агресивност и натрапчивото му присъствие на екрана, което обикновено е свързано с известна истерия и прибързаност. Не знам смисъла на словосъчетанието "порочна журналистика", както не ми е известен и приносът на госпожа Сарелска в историята и развитието на съвременната журналистика. Известно ми е, че госпожа Сарелска в задочен диалог (спор) с мен преди време яростно защити един филм, който пропагандираше "легендарния" наркобос и световен престъпник Пабло Ескобар. В спора си с мен госпожа Сарелска ми обясни, че нищо не разбирам от журналистика и че съвременната журналистика коренно се различава от представите ми за журналистиката като такава. Обясни ми още, че няма нищо лошо в това една телевизия да излъчва филм, в който се разказва как "легендарният" е купил апартамент на 11-годишния си син, за да има къде да се среща с проститутки. Тогава си позволих в открито писмо до главния прокурор да го сезирам, че пропагандирането на един престъпник в тв филм е престъпление, но господин Цацаров ми отговори, (задочно), че това не е вярно и не е така.

Днес госпожа Сарелска въвежда ново понятие в теорията на журналистиката, като употребява понятието "порочна журналистика". Аз не зная какво точно означава това. За мен журналистиката е обективна - когато представя и публикува истинските данни, факти и мнения. Другата журналистика - необективната, публикува неистини, лъжи и фалшификации.

Няма да се занимавам с натрапчивите представи на госпожа Сарелска за журналистиката и нейните порочни прояви. Това е работа на правоохранителната система и на общественото мнение (публиката) като потребител на журналистиката. Някога учих и практикувах журналистика основно във вестникарския й вариант. Тогава на пороците им викахме "цензура" и "автоцензура". Пропуснал съм момента, когато тия две явления са се наредели в списъка на пороците.

Любо КОЛЬОВСКИ

https://www.facebook.com/ecohunter12?fref=ts