Една история за ръцете на дядо и глупостта на безсърдечните

https://svobodnoslovo.eu/mrezhata/edna-istoriya-za-racete-na-dyado-i-glupostta-na-bezsardechnite/24106 SvobodnoSlovo.eu
Една история за ръцете на дядо и глупостта на безсърдечните

Делнична сутрин. Дядо на 82 години извежда кучето си на дежурната разходка. Неговата съпруга, с която са заедно от 62 години, му е поръчала да й купи хляб от кварталния магазин, за да му направи любимата закуска - пържени филийки.

Всички ги познават и искрено се радват на тяхната дългогодишна любов и разбирателство. В младините им двамата работили заедно в завод за цветни метали близо до Пловдив. Той, прочут с бистрия си ум и завиден интелект, бил назначен за заместник-директор, а тя била в производството. Колежките й, заглеждали красивия й съпруг, но жена му успявала да ги държи далеч от него, благодарение на острия си език. Обичала да ги поставя на мястото им - през комунизма е било престиж да си любовница на шефа, макар и краткотрайно. Но любовта между Калина и Кузман била толкова силна, че нищо не можело да застане между тях.

Така е и до днес, когато те вече са симпатични възрастни хора със здравословни проблеми. Бабата има болки в краката. Дядото страда от псориазис от няколко години. Болестта поразила ръцете му и той дълго време не можел да свикне с раните по ръцете си. Даже временно му окапала косата. И не защото болките са много силни (а те са и такива ), а с погледите на хората не успял да се пребори.

Онази сутрин, дядо Кузман влязъл в кварталния магазин, за да изпълни поръчката на жена си. Потърсил жанда с хляба и после се отправил към касата. Не бил сложил ръкавиците си, защото болките от раните били неописуеми, успял само да се намаже ръцете си с крем. Дядото помолил продавачката да му помогне със заплащането и с прибирането на рестото, но тя го погледнала с погнуса и му отказала грубо. Не се интересувала от проблема му и даже се зачудила защо такива болни хора се допускат в магазина да сеят зарази. "Псориазисът не е заразно заболяване", обяснил възрастният господин и успял да прибере хляба и рестото си сам. Излязъл от магазина разстроен и се прибрал вкъщи, без да сподели със съпругата си, която го чакала на прозореца на терасата. Не била свикнала да закъснява.

Това е историята на моите баба и дядо от миналата седмица. Не отидох да попитам продавачката дали знае какво означава думата дискриминация. Но ще ви кажа какво дядо ми сподели, след като ми разказа нелепата случка - "Прост народ, слаба държава."

А ти, мила девойко, ако четеш написаното от мен, знай, че мястото ти е там, където си - да броиш чуждите пари, защото не заслужаваш и тези, които получаваш.

*Калина Паскалева във фейсбук

Една история за ръцете на дядо и глупостта на безсърдечните

http://168chasa.bg

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.