Едно нещо му е хубавото на диктатурата - ред има. Спомням си едно време родната милиция. За дребни кражби или повреждане на обществена собственост, чисто принципно първо бой до по...е, а след това ТВУ, затвор или изправителен лагер. Но пък не повтаряха. Всеки, който се изкушаваше от престъпления, много добре си знаеше, че не само затворът е сигурен на 100 %, но и много бой ще яде и на никого няма да може да се оплаче.
Сега вандали трошат и палят обществена собственост, крадат агънца и влъхви от Рождественските сцени, рисуват с графити всяка свободна стена, ограбват деца и възрастни и ги пребиват за някой лев, крадат, мамят и т.н. Родители женят децата си малолетни. Крадци ни обясняват по телевизията колко е корумпирана държавата. А правозащитниците ни обясняват как престъпниците имат права. В повечето случаи - повече права от нас.
Като юрист знам, че всеки има право на защита и всеки е невинен до доказване на противното. Ама като е доказано противното, смятам, че наказанието трябва да е толкова брутално, че да не смеят да повторят. И да няма недосегаеми - нито поради етнос, нито поради религия, нито поради обществено положение и богатство. Полицията трябва да има много по-големи права, а там да се назначават хора, които няма да протестират с мрънкане за по-големи заплати, а няма да се поколебаят да наритат престъпността. И затворът не трябва да е място за почивка и гевезлъци. А такъв, че след това дори да не помислиш да извършиш престъпление, като знаеш какво те чака.
Безнаказаността на престъпниците води до анархия. Това не е демокрация, а дивашка слободия. И накрая до това престъпниците да са на власт. Кой разбрал - разбрал....
Елена Гунчева-Гривова
