ЕС И ИЛЮЗИЯТА ЗА ДЕМОКРАЦИЯ

Европейският съюз има двадесет и седем държави-членки, население от 450 милиона и брутен национален продукт от над осемнадесет трилиона долара. По някакъв начин управляващият елит на ЕС е с убеждението, че това, което обичат да наричат „Европа“, е демокрация. Това само по себе си им дава достатъчно основание да се чувстват превъзходно.

На хартия тази статистика на ЕС изглежда впечатляваща. Само САЩ имат по-голям БВП, докато Китай (с население три пъти по-голямо от това на ЕС) е с почти толкова голям БВП, колкото този на ЕС. Следователно ЕС изглежда едновременно икономически впечатляващ и богат. Всъщност може би затова много „еврократи“ изглеждат толкова доволни от всичко европейско. Винаги е полезно да се има предвид, че Европа е доста по-голяма от ЕС. Тя включва още Руската федерация на запад от Уралските планини, Украйна, Беларус, Сърбия, Англия, Шотландия и Уелс, Норвегия и, честно казано, Турция. Така почти 300 милиона европейци остават извън ЕС.

Докато преди три десетилетия държави-членки на ЕС като Германия, Италия и Франция бяха смятани за икономически центрове, базирани на солидно селско стопанство и превъзходна производствна индустрия, сега те са в пълен колапс. Испания и Полша се присъединиха към редиците на важни индустриални нации, но никъде освен в Германия (31%) производството не представлява повече от около една четвърт от БВП. Това означава, че в действителност БВП на ЕС е доста по-малък, тъй като по-голямата част е измислена статистическа манипулация. Повечето отделни БВП на ЕС изглеждат впечатляващи поради паразитните държавни „доходи“ (данъци и други форми на изнудване) и разходите. Всички решения в тази област се вземат от хората, които управляват ЕС и неговите държави-членки, които изглежда имат намерение да го доведат до пълно икономическо, социално и културно самоубийство. Тези хора искат да спасят „планетата“, а не населението, над което управляват.

Да се нарече този режим „демокрация“ всъщност е обида. Демокрацията предполага, наред с други неща, върховенство на закона, безпристрастно поддържане на закона и реда, честниизбори, свобода на словото, свобода на икономически действия и свобода на движение. Демокрацията не е „отворено общество“, където само мошеници като Джордж Сорос могат да правят каквото си искат, без да бъдат принудени да отговарят за действията си. Отвратителната честота и настойчивост, с която европейските политици говорят за „нашата демокрация“, сама по себе си е индикация, че такава „демокрация“ не е нищо повече от илюзия.

Що се отнася до въпроса как да се дефинира политически ЕС, най-добре е да се отговори чрез аналогия. Най-близката аналогия изглежда е предвоенният болшевишки СССР, когато неговото правителство се състоеше от „народни комисари”. Въпреки това, което прилагателното иска да внуши, тези комисари бяха назначени, а не избрани. Членовете на правителството на ЕС (ЕК) се наричат също комисари. Единствената истинска политическа разлика между СССР и ЕССР е, че последният няма всемогъщ партиен лидер като Сталин в Съветския съюз.

Това, което прави впечатление, когато се вгледаме в професионалната квалификация на еврокомисарите, е пълното им невежество. Повечето имат някаква университетска диплома, но това, което са учили, не вдъхва доверие, нито е полезно по някакъв начин за справяне с днешните политически проблеми, които често изискват добро разбиране на STEM (наука, технологии, инженерство, математика) предмети. Напротив, повечето комисари са завършили право, публична администрация, журналистика или политически науки. Тези предмети не изискват особена интелигентност, проницателност или други основни интелектуални качества. Едва ли има някой, който да е изучавал някой от STEM предметите. Разбира се, от време на време има и лекари, но Голямото Covid шоу показа, че повечето лекари не разбират човешкото здраве и имат малко разбиране от медицина. Това, което важи за Комисията на ЕС, важи и за всички правителства в държавите-членки. постовете в правителствата са заети предимно от юристи, журналисти, политолози и завършили публична администрация.

Изненадващо ли е, че всички тези невежи комисари и министри от кабинета вземат вредни решения? „Едва ли“ е очевидният отговор. В края на краищата им липсват знанията, образованието, интелигентността и здравия разум, за да поставят под съмнение съдържанието на всички тези книжа и документи, които така прилежно подписват на бюрата си. Нито са интелектуално подготвени да поставят под въпрос валидността на програми като Програма 2030 или така наречените ЦУР (Цели за устойчиво развитие). Следователно комисарите и министрите от правителствата не са нищо повече от малоумни марионетки или хора, чиято ненаситна жажда за признание и пари ги кара да правят всичко.

Освен това комисарите и министрите са зависими от тълпи секретари, съветници и държавни служители. При годишни разходи от около осем милиарда евро, около 40 000 душе са наети от Европейския съюз и са разположени в Брюксел, Люксембург и Страсбург. Както може да се види в ненадминатия английски ситком Yes Minister и продължението му Yes Premier (1980-1988), министрите от кабинета са напълно зависими от своите помощници.

И все пак, докато някога тези помощници щяха да имат поне солидни познания по ключови теми, със сигурност отнасящи се до областите, с които техните министерства трябваше да се занимават, днес същите тези помощници са от същия интелектуален калибър като техните министерски господари. В съответствие с общата европейска статистика, преобладаващото мнозинство няма и най-бледа представа за предмети от STEM. Нито пък е вероятно тази ситуация скоро да се промени драстично.

В повечето страни от ЕС студентите в дисциплините по STEM са малко малцинство, с изключение на Германия, Франция, Италия и Гърция. В световен мащаб само Германия и Франция едва се доближават до процентите на лидерите в тази област като Китай, Русия и Индия. От друга страна, средният процент на хората с наистина завършено академично образование (магистър и доктор) във възрастовата група от 25 до 64 години варира грубо между 15% и малко над 20%. По-голямата част от тези по различни от STEM предмети, с изключение на Германия и Франция. Статистически повечето от тези хора с университетско образование се смятат за „прогресивни“ и са сред най-ентусиазираните поддръжници на левия авторитаризъм, въплътен в ЦУР и Програма 2030.

Тук може да имаме правдоподобно обяснение за пълния идиотизъм на правителствените постановления и решения в целия ЕС. Повечето политици, журналисти, експерти и обществени фигури нямат никаква представа и жадно преглъщат всички глупости за антропогенното изменение на климата, както и за т.н. „събуждане” и транссексуалната лудост. Може би тази популярност сред част от бързо застаряващите „прогресивни” градски елити е била стимул за еврократите да увеличат собствените си заплати с 15% само за две години (2022-2024). Председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен получава около един милион евро годишно.

ХАНС ФОГЕЛ